Обществени поръчки или обществени подаръци?

Когато преди 10-ина дни правителството одобри проект за промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), той беше представен от министъра на икономиката Трайчо Трайков като закъсняло приемане на философията на европейска директива. "Постигнали сме и редица други положителни ефекти", заяви министърът и посочи, че промените се фокусират основно в няколко насоки: ефективност на обжалването, намаляване на административната тежест, избягване на дублирането на български и международни сертификати. Законът бил обстойно разгледан с депутати и вече имало "политически виждания и обща насока".

Премиерът Бойко Борисов се включи по темата с пример, станал христоматиен за практиката през последните години: "Явяват се три фирми, едната дава много висока цена или много ниска - обикновено ниска, втората и третата са с по-високи, в един момент първата се отказва, идва тази с високата след това да го изпълнява с анекс. Кой е този бизнес, който си е увеличил пет пъти цената на бетона ли, на работната ръка – на кое се e увеличило…?!"

Философията на избягване на неприятности със закона

Дори бегъл поглед върху законопроекта показва, че отново се случва нещо, което наблюдавахме и при промяната на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) – една обща европейска директива служи за параван да се промени чувствителен регламент в България. И ако при ЗЕС проблемът беше въвеждането на недопустима полицейщина, в ЗОП опасността е за задълбаване на  корупцията в конкурсите и търговете, финансирани с пари на данъкоплатците.

Как иначе да си обясним, че с измененията драстично се ограничава предварителният контрол. Агенцията по обществените поръчки няма повече да проверява авансово търговете, които досега бяха във фокуса й – тези, финансирани с европейски пари, поръчките на стойност над 1 млн. лв., както и тези, чиито възложители вече са хващани в нарушение през последните две години. В проекта контролът се запазва само за поръчките над 1 млн. лв.

Ако използваме примера на премиера за онези три фирми, в който първите две играят вързано, те очевидно вече няма да имат никакви проблеми. Особено ако поръчката е на стойност под 1 млн. лв. А както сочи друг христоматиен пример от практиката - по-големите поръчки се разбиват на по-малки и така безпроблемно се преминава под контролната бариера.

Ако продължим със същия сюжет, двете фирми няма да имат никакви проблеми с третата, която участва добросъвестно. С новия закон на нея ще й се отреже възможността за обжалване, ако е отпаднала от надпреварата. Само класираните дружества ще могат да протестират срещу нечестния търг, което

обръща логиката с главата надолу

Коронният номер на проектозакона е какво ще следва в случаите, когато възложител е получил определение за предварително изпълнение, но впоследствие Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) докаже, че договорът е възложен незаконно. Няма начин нормален човек да познае последствията, освен ако не прочете идеите на правителството – вместо да се отмени договорът, държавата или общината, т.е. данъкоплатците, ще трябва да плаща глоба от 2% от стойността му. Сега си представете как изглежда на практика тази "иновация" държавата или общината да плащат глоба на държавата или общината. Понеже няма откъде другаде да вземат пари за глобата,

едни бюджетни пари ще бъдат взети, за да бъдат върнати в бюджета

Удивителното решение, нали? Все едно да си купите неразумно някаква скъпа стока и да се самонакажете, като изтеглите от сметката си още два процента от стойността й и после да ги върнете в сметката. Човек със здрав разум би ли направил подобно нещо? Разбира се, че не. И авторите на промяната в ЗОП  не биха го направили със собствените си пари. Но очевидно за тях е напълно допустима подобна и впрочем безпрецедентна по наглостта си

гавра с парите на данъкоплатците

И понеже е известно, че общините са едни от най-големите възложители, а в същото време и най-големите нарушители при провеждането на конкурси (особено с европейски пари), може смело да се прогнозира, че  кухите плащания в размер на 2% със сигурност ще бъдат редовни. В същото време онези две фирми от примера на министър-председателя ще излизат сухи от всички скандали. Няма да има лимит нито за машинациите им, нито за подкупите, които със сигурност ще продължат да дават, за да им минават номерата. Ръководствата на общините пък без проблем ще плащат глобите, защото какво им пука – не ги плащат от джоба си.

Ето още промени в този дух - въвежда се процедурата на "предварително изпълнение на поръчките". Тя ще може да бъде разрешавана от КЗК за поръчки, които са блокирани от обжалване, но са важни за човешкия живот и са от висок обществен интерес (както един съдия попита наскоро – кой определя обществения интерес и неговата височина?).

Ако накрая се окаже, че жалбоподателят е прав, възложителят ще бъде глобяван с до 10% от стойността на сключения договор. Парите пак ще се взимат от бюджета на ведомството нарушител, тоест отново от измамените данъкоплатци. Така всеки възложител направо е подканян да прави корумпирани поръчки - защото му се осигурява комфортът да плати глобата с нашите пари и да си прибере комисионата, като даде поръчката на избраната от него фирма.

В тази цинична история въпросът е защо се прокарват подобни промени 

В момента законът предвижда наистина  смешна санкция от 1000-2000 лв. за местната и държавната администрация, но те поне се плащат лично от джоба на длъжностното лице, защото санкцията е персонална и не е обвързана с институцията, в която човек работи, по информация на Агенцията за държавна финансова инспекция. Ако някой ще ни залъгва, че топката е в сферата на наказателното право, няма да му повярваме най-малкото защото досега никой не е убедил обществото в неговата ефективност. Справка – делото "Николов - Стойков" и неговото протакане с години, докато германските им съучастници отдавна са зад решетките.

За тези, които не си спомнят, ще припомним, че проектът беше подготвян повече от половин година от Агенцията за обществените поръчки. Първият му вариант беше разкритикуван от финансовия министър Симеон Дянков, според когото малките поръчки трябва да отпаднат, а останалите процедури да станат по-прозрачни. Преработката доведе дотам, че се предвижда да отпадне публичното отваряне на ценовите оферти на участниците, което беше въведено с последните промени на закона от началото на 2009 г. Така свидетели ще има само при отваряне на документите за подбор и техническите параметри на офертите.

В същото време именно заради различните дни на отваряне на офертите България беше критикувана нееднократно от Брюксел. Освен това държавата търпи критика за неизготвения черен списък с нарушители на обществени поръчки, а сивият списък се пука по шевовете от бивши, настоящи и изпълняващи длъжността кметове, бивш зам.-министър, директори, счетоводители, юристи и т.н. Можем да си представим каква ще е компанията в черния, ако въобще се стигне до излизането му на бял свят.  Тъкмо тази компания обаче трябва да вдигне голям банкет за управляващите, ако предлаганите поправки в ЗОП минат в този вид.
 

От: http://dnevnik.bg/