Резултатно правосъдие или послушен съд - какво точно искаме

Междинният доклад на Европейската комисия за напредъка в реформите на правосъдието и вътрешния ред както всеки път отприщи нова вълна от говорене - на всички и за всичко, което според представите на говорещите има връзка с темата. И както всеки път всяка институция си намери ключ за разгадаване в своя полза на обтекаемите констатации на европейските комисари.

И както след всеки доклад, заговори се за реформа на правосъдието. Нехайно се пропуска детайлът, че наблюдението на Брюксел, което ще продължи незнайно колко, обхваща и вътрешния ред, а доколкото той означава и разкриване на престъпленията, залавяне на престъпниците и събиране на доказателствата, значи има пряко отношение към ефективността на правосъдието.

За да се различи от предишните, премиерът пък отиде в другия полюс и призова от Катар съдебната власт "сама да предложи план за реформирането си". Наложи се министърът на правосъдието да уточнява, че Борисов просто е апелирал системата да прояви по-голяма инициативност.

Тоест каруцата би трябвало да се тегли с общи усилия, с извинение за азбучната истина. Най-силно се чува обаче говоренето на институцията, която пряко е ангажирана с вътрешния ред. Похвалите в доклада на Еврокомисията се отнасят за МВР и правителството, упреците - за съдебната система. Тя трябва да се реформира.

Реформата - иска ли ГЕРБ да сложи край на политическото влияние

Онези близо 20-годишни зигзагообразни законодателни движения на управляващите по отношение на съдебната власт, които обозначаваме с втръсналото клише "съдебна реформа", са най-тежката атестация за неспособността на политическата власт да излезе от себично партийния си интерес и да види дългосрочния разрушителен ефект на начинанията си.

Особено прозрачни бяха те в честите промени на устройствената уредба на съдебната власт, в които властващите - които и да бяха,  виждаха по-лесен начин (за разлика от НПК) за прокарване на целите си. На парламентарната квота на Висшия съдебен съвет се гледаше единствено като на патерица за подсигуряване и поддържане на влияние в съдебната система чрез обособяване на "партийно-инсайдерски гнезда" в нея, което е особено деструктивно, когато се отнася за правораздаването.

Изненадващо ГЕРБ, по-точно министрите на правосъдието и на вътрешните работи, поднесоха изненада. Реформата в съдебната система ще започне... пак с устройствени (структурни) промени, конкретно на Висшия съдебен съвет, но в обратна посока.

Обмисляло се премахване на парламентарната (политическата, както я нарече вътрешният министър) квота на съвета, макар че "има опция и за запазването й", но първо ще се пита Конституционният съд дали може Обикновено народно събрание да направи промяната, тъй като той преди 6 години каза, че не може.

(Явно очакванията са КС да прояви този път разбиране за нуждите на обществения интерес, но тази трагикомедия на българския преход е друга тема.) Ако КС каже "да", ще се сдобием с нов ВСС на мястото на сегашния, който се прочу с лобирането на Красьо Черничкия.

(Но и не прикри срама от връзките с лобиста и  даде заявка, че няма да бъдат покривани и бъдещи Красьовци. А на ход е прокуратурата, която заедно с МВР би трябвало да открие доказателствата за търговията му с влияние, щом като от МВР казват, че я има.)

Дали наистина управляващите смятат да сложат край на политическото влияние над съдебната власт,  или просто ще сме свидетели на поредния спектакъл с  въвеждането на свои хора на мястото на чуждите, ще разберем едва когато се види какви точно структурни промени ще станат факт.

Корупцията в съдебната власт - иска ли МВР да я спре

Промените в структурата и управлението на съдебната власт обаче дори и да са най-точните, нямат смисъл без другите условия за ефективно правосъдие. А те са адекватните процедури, в името на които започна поредната промяна на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), и реалната независимост на съда, което означава и реална борба с корупцията в системата.

И докато дебатите за промените в НПК с цел облекчаване и ускоряване на процедурите и свиване на възможностите за злоупотреба с права все пак се водят на що-годе експертна основа (стига да не се залитне в окончателните текстове към полицейщина), говоренето за корумпираната система се обърна на зрелищен панаир.

 Под аплодисментите на публиката (за оценките на вътрешния министър за акциите на МВР) и презрителните дюдюкания на народа (за опитите на Съюза на съдиите да защити отговорността си пред закона) се вихри безпрецедентна битка за налагане на представата на МВР за съдебна реформа.

Такава цел не може да бъде записана в никой закон, тя може да се преследва единствено с неформалните ресурси на говоренето - говорене изобщо, по принцип, с намеци, без вдълбочаване в детайли или с премълчаване на едни подробности за сметка на други.

Само един пример: Министърът укори съдиите, освободили от ареста петима от арестуваните в операция "Октопод", че не са изчакали с един ден, за да получат  одобрените от съда протоколи от претърсванията на квартирите и офисите на обвиняемите, които наистина се позабавиха. Ами прав е човекът, отсъжда публиката.

Но тя не знае (защото министърът го премълчава), че въпросните претърсвания са извършени без съдебни разрешения, което е позволено от закона, но само в случаите на неотложност. И какво се получава? За да одобрят протоколите, съдиите, на които се падна тази участ, трябваше да изстискат от себе си цялата виртуозност на занаята (а то става с мъчене над параграфите и става бавно), за да заобиколят...  изискването на закона за неотложност. Която някак си не изглеждаше твърде убедителна. И не само на пръв прочит.

Най-малкото защото самият министър ден по-рано беше обявил публично началото на операция "Октопод". Ако съдиите са пропуснали тази подробност, адвокатите със сигурност са си я отбелязали с червен флумастер...

Ако съдията утвърди полицейски протокол, потвърди арест на арестувани в нашумяла акция на полицията или произнесе присъда затвор въз основа на оценките на МВР (и на прокуратурата, как щяхме да я пропуснем - тя заслужава отделно внимание) за собствеата им работа, той е независим, чист и реформиран. Ако си позволи обратното, е корумпиран и обвързан с "октоподите" , "лапачите", "пиячите" и с Красьо Черничкия.
Е, така няма да видим арестуван съдия за реални прегрешения пред закона.

Такава представа за реформа  ще даде индулгенция на корумпирани или некадърни хитреци,  от години позорящи съдебната власт,  които  с един арест или една присъда ще се преродят в ангели. А нищо чудно да погледаме и нови циркове на реформата  - инспекторатът на Ана Караиванова да се мъчи да наказва по данни на вътрешния контрол и на собствените си проверки магистрати,  които МВР хвали!

Такава битка е предварително спечелена от министъра пред масовата публика, наричана общество, защото тя не е длъжна да познава тънкостите на правосъдието. Но печалбата е политическа с оглед на бъдещи избори, рейтинги и тъй нататък. И няма нищо общо с резултатното правосъдие, нито с всичко онова, което  банално наричаме обществен интерес.

Нито с препоръките на ЕС (Брюксел е коварен - той хем настоява за присъди, хем размахва пръст за подчиняване на съда). Общественият интерес се мери дългосрочно, за сведение на (всяко) МВР. Те и предишните вътрешни министри не спираха да повтарят, че била "твърде независима" съдебната система. Сега, когато е сменен статутът им, ще трябва да се кръстят с две ръце да е наистина независима. Нито "твърде", нито "много". А просто независима.

Ако наистина е такава съдебната власт и ако е обезпечена с умни закони (а не  написани с оглед на някой "особено важен" обвиняем) - това е реформата. Другото е временно подсигуряване с послушен съд.
 

От: http://dnevnik.bg/