ПРЕЗИДЕНТ, ДЕМОКРАЦИЯ И СПРАВЕДЛИВОСТ

Когато едно комунистическо ченге с претенции за историк като Гоце Първанов заговори за демокрация и справедливост, българите инстинктивно трябва да посегнат към пистолетите си. Не само заради членството му в една тоталитарна репресивна организация, но и за лигавото му лицемерие на премаскиран член на диктаторска партия. За такава дейност Мусолини беше обесен надолу с главата, а на Хитлер всички знаят съдбата. Но за Сталин - ах, тоя Сталин! Дали това комунистическо  ченге-президентче  приписва тоя касапин към справедливостта и демокрацията?

Вижте, драги български читателю, какво казва тоя хитрец при връчването на медали, учредени от Националния комитет за честване на 65-та годишнина от победата над фашизма във войната и Деня на Европа: «За 65 години може ясно да се определи характера на войната и значението на победата във Втората световна война – тя е победа на справедливостта и демокрацията...» Дали има той предвид свободата и демокрацията в Америка и Англия, съюзници на Сталин,  които неговата тоталитарна партия до преди 20 години считаше за най-големите врагове на човечеството? Или не, когато говори за демокрация и справедливост той може би има предвид Сталин, който нагло  окупира България, въпреки че правителството  на Муравиев  обяви война на Германия преди комунистическия преврат на 9 септември! Във вакханалията на комунистически насилия Муравиев получава доживотна присъда – един идиотски акт на ирационално отмъщение към всички – безразлично какви, свързани с предишните правителства.

Днес това комунистическо ченге е толкова загрижено червения му задник да изглежда поне розов, че е готово да забрави (ако изобщо знае), че след  окупацията на Норвегия и Белгия от немците Сталин в обичайния си угоднически маниер към нацистка Германия  е изгонил техните представители в Москва и е установил веднага официални отношения с новите правителства на тия страни, инсталирани на власт от Хитлер.

Нещо повече - в Западна Европа войната се води вече година и половина, и същият тоя Сталин вече е установил прекрасни приятелски отношения с фашисткото френско  правителство на Виши. Колко българи знаят, че след окупацията на Югославия от Хитлер нацисткия посланик в Москва забелязал няколко сръбски офицери във военни униформи и незабавно протестирал. Офицерите били изгонени.

Не раздава ли ордени това наше ченге-президент под сянката на сталинския  паметник на армията-окупатор – този Оруелиан  срам на София? И докато ги раздава в любовна близост с руския посланик, защо не се надвеси и угодливичко, за което таланта му е ненадминат (най-вероятно така природата компенсира скудоумието му)  да си поиска завлечените архиви на страната?

Попитайте го ако раздава ордени на ветераните, защо не награди посмъртно и правителството на Муравиев, което е застанало на страната на съюзниците, и заради чието решение това комунистическо ченге сега признава, че страната е запазила своята цялост? За десетки години партията на това ченге учеше българите, че целостта на България, видите ли,  била запазена благодарение на височайшата защита на Сталин!

За любознателния български читател едно такова ченге не преде. На този читател предлагам една крайно любопитна книга, родена в пост-тоталитарния период на континента и пълна с документи за престъпната същност на Сталин и неговата дипломация, за горещата му мечта да стъпи на Балканите  и невероятните любовни отношения на тоя изключителен подлец  с нацистка Германия: Grand Delusion, Stalin and the German Invasion of Russia by Gabriel Gorodetsky, Yale University Press, New Haven and London, 1999.