13

Кръстю Пастухов

КРЪСТЮ ПАСТУХОВ

 

13

 

*   *   *

 

                     На  Пламен Асенов

 

Когато съм в чужбина

     копнеж изпитвам към пътеката

                 която тръгва изведнаж

                        зад родната ограда

и ме отвежда

             до кладенче

                        ухажвано от мента

                          и човешки  устни

 

Но щом се върна тук

               обзема ме тъга

                по-силна от носталгията

               защото и оградата я няма

              пътеката е скрита в тръни

и нищо вече

             не е тъй

                      както би

                            трябвало да  бъде

 

 

 

*   *   *

 

А можеше

            Катинската гора

                       изкорененена да е вече

  и в мишите очи

           на Императора  новоросийски

                  да пъплят гладни

                                    червеи червени

 

 

 

*   *   *

 

                                        На  Марта

 

Цяла нощ

         във съня си

месих синя кал и червена

(със ръце и крака)

          в ателието на Скопас

 

Събудих се потен

        а под ноктите – спечена глина

                          и три забучени камъчета

и от тях

        на тротоара приседнал

тази гривна

            направих

                        за теб

 

 

 

*   *   *

 

                                    На Ана

 

Щуро пиле кос

               по три трели

                       във една преплита

 

Първата е

               сутрин за любов

 

И във втората загадка  няма

 

А пък третата

                чак вечер

                          я оставя за Луната

да не бъде сред звездите

                                сам сама

                                            и  глуха

 

 

*   *   *

 

                             На Деси

 

 

От балкона

          са влетели

                  листенца

                        мушкатови

 

Сякаш фея

              под нозете ти

                                  боси

е целунала

          светлината

                  на мокета

                                 зелен

 

 

*   *   *

                       На Олга Шурбанова

 

Я стъпи на  Светлината,

                    за да те целуна

и да погаля

               роклята ти

                     целомъдрена

                                отвътре

 

 

*   *   *

 

                       На Елена и Киро

 

Не бих могъл

          дори с длето

                   да те извая

както

         с очите си

                           Елено

 

 

*   *   *

 

                           На Гражина

 

 

Обраха лозето

           орониха зърната

                      и ги отнесоха

със корабите във зимниците

но по главините тук-там останаха висла

със мъдростта на гроздето

преди да стане вино

 

Лисиците сега го зобят

 

 

 *   *   *

                            Пак на Гражина

 

Боже

     колко

          била си

              красива

                  Варшава

преди войната последна

че днес бих се оженил за тебе

дори

       за

          една

               очукана  тухла

ако намеря във Стария   град

 

 

*   *   *

 

                            На Адам Мицкевич

 

Родино

     ти си като здраве

и гдето да търкулнете главата ми

      от паметника във Варшава

все здравец ще поникне

       и Полша няма да загине

 

 

*   *   *

 

                         На Георги Бърлиев

                          in memoriam

 

Ти беше в кухнята

                       Гаргантюа

и можеше да носиш

под мишница три любеници

 

Ти беше

        непризнатият съавтор

                               на  Сitroën

 От пиринч

             злато правеше

                         и тъй нататък

 

Сега се успокой

             И ако любеница

                              ти се дояде

опитай от червената луна

       когато

            някога

                 изплува

                            зад

                                 тополите

 

*   *   *

 

Господи

           тъй

                 е

                   празно

                               и

                                 грозно

                                         край

                                             окото

                                                     Ти

 

 

*   *   *

 

                                      На Ами

 

Бъдù

      като

          настръхнала

                     елхичка

Бодù

       бодù

               Но меко