Свободата днес и тук 31 Януари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ПАНАИРЪТ НА ПЕНЧО КУБАДИНСКИ

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Евгений Тодоров

Още през зимата на 1981 година ни предупредиха – никакви отпуски през юли. В Пловдив ще се проведе Световно ловно изложение и всички български журналисти трябва да бъдат на своя боен пост.
Последните години много се изписа за ЕКСПО-то в Сарагоса, за ЕКСПО-то в Шанхай, а сме забравили за онова грандиозно събитие, на което България беше домакин.
Всъщност Световното ловно изложение беше с ранг на ЕКСПО.
Не ми се рови, за да си припомня колко страни участваха и колко бяха експонатите, но поне посетителите бяха отчетени като над 250 000. Макар в спомените ми да са останали картини от едни полупусти палати, в които имаше едно и също – препарирани ловни трофеи.
Тук там някоя страна излагаше и някакво нещастно живо животинче – спомням си за едно крокодилче, което не знам дали не умря преди края на изложението.
Почетен патрон беше първият ни партиен и държавен ръководител, който по право  беше първи ловец на републиката. Той спечели и най-големите награди, разбира се.
Негласно обаче като първи ловец ние си знаехме, че е другарят Пенчо Кубадински. Той беше и нещо като главен комисар на Изложението.
Не знам дали някъде в архивите е останало колко народна пара е потрошена за това българско ЕКСПО. И какъв е бил смисълът му – реално това беше едно гробище на хиляди красиви животни. Някои от тях безценни – като един елен от Силистренско, поднесен на тепсия пред дулото на другаря Живков.
Всъщност България се управляваше от ловни дружинки – на първо място беше дружинката на Първия, във всеки окръг първите секретари на БКП правеха свои дружинки, по-нисшите местни партийни величия – свои и всеки мечтаеше да се изкачи в по-горната ловна дружинка.
Над тези неща изглежда е разсъждавал и Георги Марков, който в своите „Задочни репортажи” пише:  „Да се ходи на лов, изглежда се смяташе за признак на изтънчен вкус, за благородно хоби всред висшите партийни кръгове из цяла Източна Европа... Ленин беше ловджия, Сталин беше ловджия, Хрушчов беше ловджия. Брежнев, Валтер Улбрихт, Чаушеску, Тито, Фидел Кастро, Ким Ир Сен, Енвер Ходжа - всички те бяха ловджии. Маркс не беше писал нищо за ловните страсти на „революционните водачи”, но не бе и предвидил дори, че в преходния период към комунизма ловът ще си остане непреходна привилегия”
Интересно е, че и в годините след Тодор Живков някои нови управляващи отново тръгнаха с пушки из ловните стопанства, а местни партийни активисти презглава започнаха да се записват в ловните дружинки. Да се подари скъпа пушка на държавен служител не се смята за подкуп, а за изискан жест.
Днес отново пръв ловец е държавният ни глава – сякаш времето е спряло.
То онова ловно изложение имаше за цел да покаже на света какви ловци ражда Социалистическа България. След като на нашите авджии сигурно им беше омръзнало да се хвалят помежду си, сега си бяха уредили повод да се похвалят пред света.
Няколко години преди това попаднах случайно в една резиденция и тогава за пръв път видях десетки препарирани глави на елени, сърни и глигани, под които лаконично пишеше „ТЖ.” И беше посочена датата на отстрела.
Тогава реших, че ловната страст на нашите първи държавници нарочно се крие от народа. Сега обаче те бяха решили да се „осветят” и да се изпъчат пред целия свят.
В интерес на истината Изложението беше посветено от десетки чужди делегации. Повечето бяха от т.н развиващи се страни. Изглежда точно в тоталитарните и авторитарни държави ловът се преплиташе най-естествено с политиката.
Направи ми впечатление, че повечето делегации всъщност представляваха някакво Министерство на младежта и спорта или нещо подобно. Министрите често бяха роднини на съответния африкански диктатор.
След като поднасяха почитанията си на Пенчо Кубадински, те се отбиваха в офиса на „Кинтекс” – държавната фирма, която търгува с оръжие. Предполагам не, за да поръчат ловни пушки, а оръжие, с което да отстрелват недоволните си граждани.
Посещението на всяка делегация бе провъзгласявано за огромен успех на българската външна политика.
Един телевизионен екип дежуреше от сутрин до вечер пред приемната на Пенчо Кубадински.
Беше юли, жегите бяха страшни, а климатиците тогава бяха по-голяма рядкост от бизоните в българските гори.
Някъде следобед се появи поредната делегация от Горна Волта, ако не се лъжа. Телевизионният екип се настани за кой ли път от сутринта в кабинета на Главния Комисар готов да документира историческите прегръдки между ловците „от всички страни”.
Пенчо Кубадински бършеше пот в момента, когато влизаха африканците, и под носа си промърмори:”Абе на тия черни маймуни не им ли е горещо?”.
И тук се случи невижданото.
Черният министър се усмихна опрощаващо и каза буквално:
-         А на нас топльо, другар Кубадински.
 Гостът от далечната африканска страна се оказа възпитаник на нашия Лесотехнически институт.
Какво стана нататък никой не разбра, защото екипът бе изгонен набързо.
Другата история, която си спомням, и която вече съм описвал, бе с председателя на Българския ловно-рибарски съюз генерал Русков.
Генералът беше като Тодор Живков бивш партизанин от отряда „Чавдар” и беше известен сред народа като „заешкият генерал”.
Беше ми възложено да направя интервю с него за най-важното предаване на БНТ тогава„Панорама”, срещата беше уредена, въпросите съгласувани и всичко вървеше по план.
Чаках генерала пред административната палата на панаира, след което трябваше да го отведа в студиото на Пловдивския телевизионен център.
В уречения час се появи огромен черен мерцедес – Русков специално беше дошъл от София.
Първото нещо, което ме попита бе дали в студиото имаме климатик.
А до този момент държавата бе пожертвала валута за един единствен климатик – марка „Уестингхаус”. В онези времена климатиците бяха американски, китайците още и не подозираха, че има такива машинки по света. Само че климатикът имаше за цел да охлажда една стая с американска техника, а не студиото, където влизат само българи.
Измърморих, че още нямаме климатици навсякъде, след което бившият партизанин-чавдарец се фръцна, седна в мерцедеса си и запраши обратно към София.
Ех, колко нещо изписахме и снимахме тогава – за ловните български успехи.
За възвеличаване на онова панаирно събитие бяха издадени пощенски марки, пуснати юбилейни монети.
Интересно къде са сега ловните трофеи и медалите на нашите първи ловци?
 
 
 ПП - Току що чух, че днес се открива ловният сезон за пернат дивеч. Откриването ще направи министърът на земеделието, който се оказва, че също бил стар авджия.
И да припомня, че част от този блог може да се намери в книжарниците.
Блогът на Евгений Тодоров - http://zaprehoda.blog.bg/
  

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional