Яяяя, имало далавери в медиите!

Скандалът между собствениците на купената наскоро от ВАЦ вестникарска групировка извади на показ …истината и повлече лъжи.

„С какви очи ще поискам интервю от президента или от премиера, когато зад гърба ми стоят такива собственици?“Това попита днес мелодраматично журналистката с прякора, който бойкотирам, защото не искам Ахмед Доган да ми дава тон в живота кого как да наричам ( ако търся каламбура, мога и сам да си го измисля, но в смяната на имената по желание на бореца срещу “възродителния процес” няма да участвам”).

Както обикновено, с тази госпожа сме на диаметрално противоположни позиции. Просто сме много различни.Тя е отличен журналист, направо е топ, журналист дива ( по аналогия с “фолк дива”) и се носят легенди за нейна баснословна заплата в “Труд. Аз съм едно нищо – блогърче, което не случайно повече от половина от изминалите 20 години се щура немил-недраг на “свободна практика”. Така че е нормално да сме на противоположни мнения, след като сме на различни полюси, нали.

Тя пита за очите, аз отговарям: със същите очи питайте, колега, със същите питайте, с които твърдите днес от телевизионния екран, че никога, ама абсолютно никога не пишете по поръчка.

Тя твърди, че било извадено мръсното бельо в караницата между собствениците. Аз настоявам обратното: друго нямаше и преди. Но сега поне е на простора и има надежда да се попроветри.

Тя смята, че сандалът много щял да навреди на журналистите. Аз се басирам, че няма повече накъде. По-зле не може да става, така че има надежда за някакво пробуждане на журналистическа съвест, нещо като съпротива срещу пълното и раболепно покорство пред началството, макар и по такъв безпринципен повод ( защото би трябвало бунтът на журналистическата съвест да е свързан с принципи, а не с присламчването към лагери на купувачи и продавачи).

Тя изобщо явно смята, че е станало нещо много страшно, защото е свикнала да живее и работи в среда, която е недосегаема за какъвто и да било граждански контрол в подземията на т.н. корпоративен интерес и свързания с него политически селски елит. За нея това е края на този уют и на света(й), цунамито на вестникарството и катастрофата на пропукалия се корпус на капсулираната медийна далавера. Аз твърдя обратното: че тъкмо това разклащане на статуквото е естественото състояние на всеки бранш, всяка област на живота и досега само медийният резерват на задкулисните договорки правеше изключение. Парадоксално, но в случая чрез скандала медийната сфера се приземява от небесата на измамната идилия.

Тя кърши ръце от ужас как сега щели да работят колегите след тази разправия и дори се заканва да потърси сметка на виновните. Аз пък питам: ще запретне ли ръкави прокуратурата да се поразтърси из медийните далавери и да попита конкретно как през годините тъкмо в разтърсените в момента редакции се плащаха подкупи под формата на хонорари на президентски орденоносци, на купени мастити “говорители на обществения” интерес с академични, писателски и други подобни престижни табели на челата, за да водят “стадото” след техния напазаруван авторитет в желаната от купувача посока? Или това също е “законно, макар и неморално”, както се оказа със законния подкуп, получен от споменатия Доган?

В сайта e-vestnik Иван Бакалов пише днес:

“Милиони левове са отпуснати за медийна подготовка за АЕЦ „Белене” в последните дни. Инвеститорите от Русия са развързали бързо кесиите след аварията в АЕЦ „Фукушима”, за да убедят общественото мнение в България, че АЕЦ „Белене” няма да бъде опасна.
С парите за медийна подкрепа се разпорежда Валентин Златев (който е консултант на руснаците по проекта), чрез своята медийна съветничка Диана Дамянова, научи e-vestnik от осведомени източници в медиите. Поредицата интервюта по темата в сутрешните блокове на няколко телевизии, вестници и др., не са случайни, признават неофициално от медийните среди.”

Имам какво да добавя и съм го направил в книгата си “Течна дружба” която вече завърших.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/