"За кратка почивка е време"

Силвия Белева

„За кратка почивка е време –

с балончета, пръчици леки – като перца.

Изписвам аз буквите леки –

за всички деца.”

От едновремешната емисия „Лека нощ”

Ако някой се е съмнявал, че ни вземат за идиоти, вече може да е спокоен. Да, вземат ни. Изясни се официалната причина, поради която кандидат-президентът на ГЕРБ ще бъде обявен едва на 4 септември. Не за друго, а защото ремонтът на партийния офис не бил още готов.

Дали обяснимият интерес към това - кого ще излъчи партията, победила в последните парламентарни избори, е „тесногръдо и кратко нещо”? По-скоро необясними са тайнствеността, в която е забулен кандидатът, и раздразнението от този интерес. Необясними – от гледна точка на традицията и практиката в страните, чиито съюзници според договори сме.

Подканата на министър-председателя и лидер на ГЕРБ към останалите партии да посочат кандидати не за тези, а за следващите избори – е подигравка освен към тях, и към целокупното българско население. Защо недовършеният ремонт на партийния офис да е пречка да се съобщи кандидатът за предстоящите избори, но не и за следващите. Или само защото кандидатът за следващите е самият г-н Борисов?

Без да е задължително да го сполети същата съдба, е редно да припомним съдбата на един относително пресен политически лабораторен фойерверк – НДСВ. Той се появи, разцъфна, превзе пространството, а на последните парламентарни избори не премина бариерата от 4 процента.

Щом като министър-председателят хвърля ръкавица за следващите президентски избори, вероятно е убеден в устойчивостта на проекта ГЕРБ.

„В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.”

В случая нямам предвид Левски.

Хайде сега да си представим как на миналите президентски избори в САЩ до последния момент не е ясно първо кой ще е кандидатът на демократите след изцеждащата надпревара между Барак Обама и Хилари Клинтън. А после – че републиканците до последно ще се кумят кого да излъчат срещу победителя в спора срещу политическите си опоненти. Или пък, че във Франция на последните президентски избори кандидатите Никола Саркози и Сеголен Роайал биха били обявени в 12 без 5. Няма такъв филм. И не би могло да има.

„Свърнах стадо, либе Радо.”

Защо министър-председателят може да излъчва послания където и да се намира – в Министерския съвет, по градове и села, на стадиони, в официална и неофициална обстановка. Защото където и да е – може да е 100% сигурен, че посланията му ще стигнат до адресата. До този адресат, който в момента по безпардонен начин игнорира като му казва да си трае до 4 септември. А вместо това изтъква като причина за тайнствеността незавършен ремонт на партийния офис. И същевременно „контраатакува” с посланието, че е ясен кандидатът на ГЕРБ за следващите президентски избори. Но дотогава – я камилата, я камиларят.

Защо тогава по същата логика не направи разчет и списък кои ще са кандидатите на партията му до края на века. Няма да е по-нелогично.

Освен за това какво ни определят като „тесногръдо и кратко”, става дума и за търпението ни да приемаме безкритично подобни абсурдни изяви. Всъщност словосъчетанието „тесногръдо и кратко” е някак нехармонично. Тесногръдие и ограниченост може да се изрази пределно лаконично – тъй както навремето Хрушчов e блъскал с обувка по катедрата с микрофона. А може и да е обвито в натраплива логорея. Нали „в най-добрите си времена” Фидел Кастро държал речи от по 6-7 часа.

Веднъж станах свидетел как вместо явното намерение да каже с пренебрежение „много важно”, един човек убедително изтърси – „голямо важно”. А може би имаше предвид „голям праз”. Или става въпрос за недостатъчно умение да си служиш с родния език.

„Мълчание в очите ти царува”

Какво е искал да каже всеки, знае само той. Едно време в часовете по литература ни мъчеха да кажем какво е искал да каже авторът. Това знае само той. Ние не сме длъжни да го знаем и да го отгатваме – но в тогава предопределените представи трябваше да се стараем да го правим.

Или и днес тези представи са все така предопределени?

От автора на днешните бъднини на България е редно да изискваме да е по-конкретен и да е готов да отговаря на всякакви въпроси – включително и на неудобни. И то да отговаря убедително, не в хъшлашко-предизвикателен стил като на мач. Това е нормалният подход към днешните и утрешните автори на съдбините на страната. Филмът, в който въпросите се прегледани предварително и контролирано подбрани, както и изяви в стил „монолог”, сме го гледали дълго време. Включително в изпълнение на човека, чийто мандат след броени месеци изтича. Но ето, че днешният министър-председател обяснява, че ще се озове на въпросния пост при следващите избори, … за да си почине.