Опропастеното българско време

Бях извън страната за броени дни, колкото да пламне пожарът в Катуница. Върнах се в четвъртък вечер, а в петък присъствах на петдесетгодишния юбилей на един изключителен български лекар, проф. Ивайло Търнев. Освен с неврологичните клиники на Медицинска академия, неговият професионален път е свързан с работа в ромските общности, “неправителствена”, както чух да я наричат.

На тържеството, което се състоя в разгара на взаимните омрази, освен стотици светила в медицината, присъстваха и стотици роми. Рожденикът покани на сцената при себе си всички обучени през годините от него и екипите му, повтарям неправителствени, здравни медиатори роми, после там се качиха и студентите по медицина, също роми, а двама от тях получиха учередената награда за отличен успех. Едва после започна истинското веселие с цигулковите изпълнения на виртуоза Венци Такев, певицата Софи Маринова и ромски младежки оркестри.

Изкривеното лице на отлагания живот

Не искам да разглеждам гореописаната картина като метафора за възможната и постигната толерантност, защото ще прозвучи толкова кухо и фасадно, колкото изявленията на президента след свикания от него извънреден консултативен съвет. Още повече че в съботния ден под прозорците ми премина и шествието на националистите, видях и как един качулат чернодрешковец е спрял с огромния си мотоциклет на една от пресечките на “Раковски” и с мощно форсиране на мотора на всеки десетина минути поддържа буден гнева на тълпата. После чух и какви ли не крайни гледни точки в новинарските емисии, на улицата, в трамвая.

Това окончателно разметафоризира тържеството на проф. Търнев. Но то тъй или инак съдържаше други послания. За отлагания двайсет години живот, например, все едно как ще го наречем – реформаторски, същностен, ценностен, градивен или другояче. Време, през което държавата сякаш е съществувала паралелно с проблемите в самата нея, в поза “щраус”, със заровена в пясъка глава.

Двайсет години, през които предизборно една или друга партия е другарувала финансово с цар Киро или пък е опрощавала сметките за ток в Столипиново, за да държи ромите все в тази зверска и подчинима, безперспективна нищета. Двайсет години, през които т. нар. политически елити са отглеждали и пазили от правосъдието своите феодали, за да имат на разположение и гласуващите крепостни.

"Богатий с парите, учений с умът"

Защото приобщаването не само на ромите, но и на масово мизерстващия ДПС-електорат, означава дълготърпелива, всеотдайна и жертвоготовна обществена работа, мислене отвъд собственото бързо разбогатяване, разумно усилие с бавна и нефинансова възвръщаемост. Не ми се говори и за социалната пропаст, зейнала между едни и други българи – и е немислимо да запълним пропастта и да смирим ненавистите към днешна дата само с кухи фрази за етническа толерантност, нуждаем се от съзнание, търпелива работа, всеобщо съпричастие – “богатий с парите, учений с умът”, ако искаме да спасим държавата, децата и душите си, не на последно място.

От: http://www.dw-world.de