Свободата днес и тук 28 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Гръцката и ромската криза си приличат

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Дочо Михайлов*

Дълговата криза в Гърция и ромската криза в България си приличат преди всичко по това, че и в двата случая става дума за пари, които едни граждани дължат на други граждани. Гръцките граждани дължат около 300 милиарда евро на други европейски граждани по силата на това, че заемите към частните банки са гарантирани с правителствени обезпечения.

По подобен начин едни български граждани дължат пари на други български граждани. По данни на НАП в България има около 2 млн. здравно неосигурени лица. По социологически данни на Институт "Отворено общество" от 2009 г. в ромската общност неосигурените са над 80%, в турската - 60%, а в българската - 21.5%.

По други данни 51% от децата, изоставени в институции, са с ромски произход, като повече от половината от родителите на тези деца продължават да получават помощи за отглеждане на други свои деца. Когато мнозинството от длъжниците е от една етническа общност, а мнозинството от кредиторите е от друга етническа общност, това прави дълга етнически, колкото несправедливо да е това за ромите, които си плащат осигуровките и гледат децата си.

Несправедливо е също така да се обобщава, че България е корумпирана страна, тъй като има и некорумпирани българи. Некорумпираните българи обаче са толкова по-малко от некорумпираните финландци, че наистина е оправдано България да бъде наречена "корумпирана".

Втората прилика между ромската и гръцката криза е, че решението на проблема и в двата случая се отлага неоправдано дълго време. Злоупотребите с публични фондове в Гърция, включително и с европейски средства, не са от вчера.

Още през 2004 става ясно, че Гърция е заблудила или по-точно е излъгала Европейската комисия относно състоянието на публичните си финанси, за да влезе в еврозоната. По подобен начин злоупотребите на гражданите от ромски произход със социални помощи са известни на всички. След 1989 г. обаче този проблем упорито се премълчава.

Третата прилика между ромските и гръцките проблеми е, че те

избуяват в среда без действащи системи за контрол и санкции

ЕС все още не е предвидил санкции за държавите, които надвишат прага от 3% бюджетен дефицит, и Гърция необезпокоявано натрупва дългове, за да достигне днес до фактически фалит. По подобен начин в България няма наказателни санкции за неплатени осигуровки, за безотговорно родителско поведение, за злоупотреби със социални помощи.

В най-добрия случай има опити за обвързване на подпомагането с родителски отговорности за обхващане на детето в училище. Обсъждат се идеи за криминализиране на неплащането на осигуровки от страна на работодателите, но не и за работещите в сивия сектор.

Четвъртата прилика между гръцката и ромската криза е, че и в двата случая

двигателите на решенията са извън общностите

Активната страна за решаването на гръцката криза е "тройката" в лицето на ЕК, МВФ и ЕЦБ. Протестите в Гърция доказват, че когато решенията идват отвън без вътрешна подкрепа, те са неустойчиви и неработещи. Устойчиво вътрешно решение би било, ако Гърция се върне по свое желание към драхмата.

Ако се съди по това, че гръцките облигации се търгуват при 40% от номинала си, възможно е връщането към драхмата да обезцени гръцките доходи до нивата на останалите валути на Балканите. Или с други думи - до нивата на балканската производителност на труда. Ето защо гърците протестират, надявайки се всъщност на нова порция безплатен обяд.

По същия начин двигателят на ромската интеграция у нас е извън България. Ромските проекти обикновено се прилагат без подкрепата на общността, в най-добрия случай с участието на няколко обучени роми. По-важното е, че местният партньор на международните донори в България не е правителството (като в Гърция), а консултантски фирми, които са се самообявили за организации на гражданското общество само въз основа на това, че са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Това прави подкрепата за ромската интеграция безрезултатна или в най-добрия случай неустойчива. От своя страна ромите, подобно на гърците, не са заинтересовани да променят статуквото - не само поради културни причини, но и защото нямат финансов мотив за това.

Средният доход на едно 5-членно ромско домакинство е около 400 лв., като приходите са основно от социални трансфери и трудова дейност извън официалния пазар. Ако двама пълнолетни роми от това домакинство решат да започнат нов живот, те в оптимистичния сценарий ще кандидатстват за работа на минимална работна заплата от 270 лв. или доходът на домакинството им може ще нарасне на 540 лв. Кой би искал да промени начина си на живот заради 140 лв.?

Петата прилика е, че

решенията повече не могат да бъдат отлагани

Гърция заплашва да обяви (официално) фалит, ако не получи поредния транш. Ако това се случи, ще пострадат взаимосвързаните европейски банки и в края на краищата сметката ще плати отново Германия, но след като еврото се е сринало. Алтернативата Гърция да се върне към драхмата не е по-розова. Първо, за това няма нито механизъм, нито прецедент. Второ, обезценената драхма ще потисне износа на развитите страни към Гърция.

Ако епидемията се разпростре върху цялата южна периферия на Европа, ще бъде разрушен огромен платежоспособен пазар, включително и най-вече за немските и френските стоки. Ето защо развита Европа по всяка вероятност ще плати сметката на Гърция, като отписването на дълговете може и да надмине 50%. По подобен начин отлагането на ромската интеграция ще увеличава разходите в здравната и пенсионната системи и като цяло

ще потиска конкурентоспособността на българската икономика

Да платим сметката на ромите означава всеки от нас да плати за развитие на инфраструктурата в ромските квартали, да финансира с лични средства образованието и здравето на ромските деца и майки. И да приеме, че това е дългосрочна и много рискова инвестиция, която ромите може и да върнат след десетилетия, а може и да не върнат никога.

Подобно на случая в Гърция, това е рационална инвестиция, зад която стои разбирането, че общностното единство, колективният дух на нацията, наличието на образован, здрав и платежоспособен съсед може да носи лични ползи. Ако осъзнаем необходимостта от такава инвестиция като нация, едва тогава ще се появи правителство, което ще инвестира ефективно и

ще контролира справедливо държавната помощ

за ромската интеграция. Дотогава ще държим ромите в ъгъла на обществото и ще правим кухи проекти с донорски пари - до следващата "Катуница".

*Авторът е управител на Агенцията за социално-икономически анализи

От: http://www.dnevnik.bg/


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional