Изборите на първо четене: 3 по 4

Да се правят цялостни, още повече категорични изводи 24 часа след изборите би било лекомислено. Но тъй като вече доста неща се изговориха, къде под влияние на емоциите (позитивни и негативни), къде съвсем съзнателно, можем да започнем да отсяваме зърното от плявата. На първо четене се оформя следната схема "3 по 4". Естествено това е само една гледна точка.

Преди всичко, за да има полза от проведените избори – и за победители, и за победени, и особено за гражданите – трябва да бъдат оспорени

четири неверни твърдения

Макар всяко от тях да почива на някаква доза истина, като цяло те дават превратна представа за случилото се и за предстоящото.

Първо, твърдението, че "всичко е вече ясно", т.е. резултатите от изборите са еднозначни. Смятам, че засега неоспоримите неща са доста по-малко от неяснотите, особено от позициите на по-задълбочен политически прочит на числата, изписани в изборните протоколи. Вярно е, че преднината на двойката Плевнелиев - Попова е сериозна (малко повече от 300 хил. гласа по междинни данни на ЦИК към 12.00 ч. на 24 октомври), но това не е незаличима разлика в дадения политически контекст.

Сравненията с други избори могат да се окажат подвеждащи, защото догонващите през 1996 г. и през 2001 г. нямаха на разположение резервите на Калфин  - Данаилов днес. (Да се твърди, че кандидатите на БСП са "изконсумирали" подкрепата на ДПС, е невярно, там има "скрити" поне 200 хил. гласа, ако не и повече.) Също така на много места, включително в големи и средни градове, предстоят балотажи със сравнително изравнени сили и трудно предвидим край.

Второ. Противно на редица твърдения на политици и социолози, няма значим скок на избирателната активност в сравнение с предходните местни избори през 2007 г. Тогава активността на първи тур е била 49.8%, а сега по последни данни към 17 ч. на 23 октомври е била 41%. В сравнение с парламентарните избори преди две години има голям спад - с около милион (доколкото електоралният "взрив" от 4.345 млн. гласоподаватели през 2009 г. въобще може да бъде взет за стандарт).

Тези числа са още по-достойни за съжаление, като се отчита, че десетки, а може и стотици хиляди българи не успяха да подадат гласа си поради груби недомислия и организационни пропуски в изборната технология

Трето. Въпреки желанията на мнозина няма "пробив в смесените райони". В Кърджали отново интригата падна още на първи тур. Има известни флуктуации, но трябва да е ясно, че въпросната наистина необходима промяна може да се постигне с цялостна социално-икономическа стратегия, а не със силов натиск от страна на определени държавни институции.

Четвърто. Не е вярно, че българите са гласували "за промяна", въпреки че в някои случаи желанието за смяна на управлявалите е видима. С всички специфики Кирил Йорданов, Найден Зеленогорски и Дора Янкова са част от примерите, че всеки, дори и добрият управленец (не казвам, че посочените са еднакво добри), рано или късно се изхабява.

В други случаи избирателите откровено предпочетоха статуквото (Бургас, Добрич, Монтана, Шумен) и то не винаги в пряка връзка с общите политически тенденции в страната като цяло. А по отношение на изборите за президент - да се определи кой е носител на промяна и на каква точно, съвсем не е ясно и зависи от точката и аргументите на сравнение. Що се отнася до партиите, две от най-влиятелните партии – БСП и ДПС - избраха именно "крепене" на съществуващото положение и последиците от тази стратегия тепърва ще започнат да се проявяват.

Освен посочените неверни твърдения има също поне

Четири неоспорими или трудно оспорими факта

На първо място, ГЕРБ понесе значими електорални загуби (поне 300 хил. гласа в мащаба на страната), но въпреки това стана първата управляваща партия след 1989 г., която не претърпя тежък наказателен вот на средата на мандата си. Причините са различни, но фактът е факт, оттук нататък ключово значение придобиват интерпретациите и правилните изводи.

Второ, рухна тезата, че "няма алтернатива". Напротив, появиха се множество алтернативи, от които на национално ниво трябва да отбележим поне две: Меглена Кунева (като системна алтернатива) и Светослав Витков (като извънсистемна). Докато засега Кунева привлича повече внимание, най-вече с оглед новия й политически проект, който навлиза в следваща фаза на реализация, явлението "скакауец в политиката" не бива да бъде подценявано и опростявано.

Трето. Каквито и чувства да предизвиква тази констатация, свидетели сме на политическата кончина на десницата в известния й досега вид. И тъй като независимо от външната подкрепа ГЕРБ не може да запълни автентично тази първостепенна политическа потребност на българското общество, можем да очакваме поне опити за ново начало. До какво ще доведат те на първо време е тема за друг анализ.

Четвърто. Трябва да се констатира шумното спукване на балона на примитивния националистически вот и провалът на тези, които заложиха на неговата експлоатация. Дали причината е в някакъв вроден инстинкт на народа за предпазване от най-опасните крайности, или просто изпълнителите бяха прекалено посредствени, може да се спори. Факт обаче е, че – поне засега – синдромът "Катуница" не оказа съществено влияние върху вота. Дано това твърдение не е прибързано.

По-нататък изборите очертават

четири опасни дефицита

в българското общество. Първо, изключително сериозно внимание заслужава тежкият срив на процедурната инфраструктура на демокрацията у нас. Участвахме в най-зле организираните и вероятно обременени с най-много и разнообразни нарушения избори през последните 20 години. Причината бе както в сериозните пропуски в законодателството, така и в решимостта да се овладее изборната администрация.

Напълно неприемливи са неверните обяснения и изкуствените оправдания за танталовите мъки, през които минаха избирателите. (Например, че това е било най-сложното гласуване през последните 20 години – нека припомним, че на местните избори през 1995 г. на някои места като София, Пловдив и Варна се гласуваше с цели 5 бюлетини и пак нямаше такъв хаос.)

Второ, много тревожен факт е, че това бяха най-бедните на идеи и визии избори както на национално, така и на местно ниво. Продължава опасната тенденция политиката да бъде свеждана до набор от технологични решения. Внимателно бяха отбягвани всички болезнени въпроси с изключение на тези, от които можеше да бъде извлечена някаква конюнктурна изгода.

Трето, въпреки тържествените клетви и закани, най-вече на управляващите, продължава да се задълбочава проблемът с купения и контролиран вот. Нещо повече, вместо да облекчава, държавата все повече затруднява избирателите в най-важното – формиране на способност за взимане и реализиране на свободно и информирано политическо решение.

Четвърто, пропусната бе възможността да се обновят елитите, потискаща е липсата на нови, обещаващи добра лидерска перспектива лица както сред победителите, така и сред победените, независимо от партийната окраска. Тук вината е преди всичко на партиите, защото гражданите положиха значителни и в повечето случаи симпатични усилия да хвърлят камък в блатото. Нямам предвид редица номинации, които се присламчиха под това иначе чисто знаме.

*Авторът е доцент по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски"
 

От: http://www.dnevnik.bg