Ще реши ли Плевнелиев сложното президентско уравнение?

“Плевнелиев: Ще продължа да бъда себе си.” Из новините на vesti.bg

Вече имаме избран президент - Росен Плевнелиев. В нощта след първия тур на изборите, преди още да са ясни окончателните резултати от гласуването, Плевнелиев сподели, че заедно с Маргарита Попова са водили позитивна кампания, разчитали са на градивното начало и не са се поддали на провокациите на своите опоненти, не са отвръщали на множеството безпочвени обвинения, обиди и клевети, защото като математик той знаел правилото, че минус по минус дава плюс. Тъкмо този плюс подкрепи останалите плюсове на Плевнелиев на 30 ноември, опрости задачата и реши властовото уравнение.

Как и накъде сега?

Какво предстои да ни покаже времето: дали “един българин, който мисли като германец” ще се справи с предизвикателствата, които президентската институция му отправя. Плевнелиев е енергичен прагматик, а от него по конституция се изисква по-скоро да е представителна фигура, да предлага дългосрочни национални политики и визии, които изпълнителната власт да уплътнява с конкретност и съдържание.

Надяваме се, че той няма да изпадне в клишираното празнодумство на предшественика си, а ще търси решения в рамките на своите правомощия. Днес, тъкмо в Деня на народните будители протестиращите учени от БАН сякаш задават една от първите точки в дневния ред на Плевнелиев: как да се намери пътя за развитието на българската наука, без да бъдат отнети възможностите за развитие на младите научни работници, но и без да бъдат унижавани и обиждани възрастните академици. В България съществува една печална историческа опитност: да бъдат подценявани и омаловажавани успехите и постиженията в сферата на нематериалното.

Bildunterschrift: Време е за смяна на обществения климат

Да сменим и обществения климат

Личности със световно признание в духовната и научната сфера, с място в културния градеж на България биват подмятани и натиквани в девета глуха от агресивни посредственици, от партийни хамелеони, заемащи възлови административни постове благодарение на обтекаемостта и угодничеството си, без да имат качества за това. Хора с дело, общонационални заслуги и приноси  остават встрани от възможността да бъдат полезни на обществото, безценният им опит потъва на дъното на националното ни късопаметство.

“Българинът, който мисли като германец” и е работил успешно в страната с правила, сигурно е наясно, че там отделният човек е въвлечен в логика на развитие, различна от нашенската урбулешка партизанщина, че съществуват изградени механизми за професионална и личностна реализация и Германия е просперираща страна, защото мнозинството хора са на мястото си. Да допринесе за създаването и утвърждаването в България на общонационален контекст и различен обществен климат, който ще уважава личностите, ще зачита способностите и свободомислието на съвременните български будители, пък и на всеки почтен и предприемчив гражданин, ще предполага достойно заплащане, е сложна задача пред новия български президент. В нея има повече от два минуса, които да се умножат и да дадат плюс.

От: http://www.dw-world.de