Евгений Дайнов, http://www.desnite.eu/Доста време зарязахме този сайт, за което се извиняваме. Случиха ни се разни неща, които погълнаха вниманието и силите ни, а и някак времето беше спряло. Особено – по изборите. Такива не бяхме виждали от Луканово време насам. Както казва Пардю: „Да назначиш Цв Цв за шеф на предизборната кампания е все едно Обама да назначи шефовете на ЦРУ и ФБР за началници на предизборния си щаб”. Ще рече – нещо нечувано, азиатско и мръсно.
Е, как тогава ЦИК ще си признае, че е имало двамина депутати от ГЕРБ, мъкнещи чували с бюлетини? „Случаят е изчерпан”, пелтечи шефката на ЦИК, очевидно поредната семейна приятелка на Цв Цв. И тя се оказа съдийка. Представяте ли си утре да тя да ви съди? Нали първо ще пита Цв Цв, каква присъда да ви постави?
Междувременно „сините” загинаха окончателно. Заслужиха си го, няма какво да се лъжем; и работиха усърдно за своя провал. В последните месеци предпочитаха да вярват на розови сънища („Касим Дал ще ни даде гласовете на Делиормана”), вместо да живеят в реалността, в която живеем ние с вас. Проблемът обаче не е в това – а в това, че ГЕРБ пое наследството на СДС далеч, преди кохортата Бойкова да са се превърнали в разпознаваема дясна партия. Дали ще се превърнат в такава е вече съмнително – как да стане, след като направиха избори по модела „Луканов”? И след като покрай другото промушиха новината, че Големият шлем на Гоце все пак ще го бъде – и газовата гръба, и нефтената тръба (която уж нямаше да стане) и руската атомна бомба в Белене.
Така или инак, с появата на двуполюсен модел – БСП и ГЕРБ – в който и двете партии не са истински партии, в БГ-то настъпи безвремие. Този път няма как да чакаме импулс за действие отвън, защото в ЕС-то също е безвремие. Всички гледат, как еврото се разпада като къщичка от карти – и никой нищо не може да направи. Все едно са хипнотизирани от наближаващ ги смерч.
Докато бяхме позарязали сайта се случиха и други неща. Цензурата във водещите вестници съвсем заля всичко. „Не пипай ББ и Цв Цв” е лозунгът на деня. И моя статия след статия потъваше в чекмеджетата на „Труд” и „24 часа”.
Не, че това ще ви оправи настроението, но си позволяваме да публикуваме въпросните недопуснати до газетните колоси статии. Поне да се види, кое е забранено.
„Дясно” вече няма. Остава „desnite.eu”. Не е достатъчно, но като няма друго, с това ще се занимаваме.