Александър Колев, False FlagСлед месеци на несигурност, договорки и лобиране, в 4-ри сутринта в Събота 09.12.2011 беше обявен нов фискален пакт между 26 от страните членки на ЕС, който няма да бъде обвързан с промяна в основните договори на съюза.
В основата си новите промени са обвързани с много сериозни правомощия сред подписалите договора към контролиране на бюджетните дефицити и финансови правила в държавите от ЕС-26 и евентуалното въвеждане на бъдещи общи данъци/банкови регулации.
Това, което е по-важно обаче, беше най-големият политически разрив между Великобритания и другите страни членки, който може да доведе до непредвидими последици за бъдещето на ЕС.
(REUTERS)
Германия
Новият фискален пакт в основата си представлява серия от финансови и политически мерки, които са част от сегашната икономическа политика на Германия, които ще бъдат наложени като обща европейска практика.
Проблемът е, че за Меркел „германизацията” на ЕС е логична стъпка към едно по-стабилно икономическо бъдеще на съюза, но на практика има прекалено голяма вероятност фискалният пакт да е една от най-големите грешки правени някога от лидерите на обединена Европа. Новият фискален пакт поставя Германия в центъра на серия от наказания и правила, които центристки политически елит ще налага на „провинилите” се членки.
В новия фискален пакт липсват мерки, които да стимулират бюджети, ориентирани към растеж и инвестиции, а финансовите правила не надвишават краткосрочната цел от „изравняване на счетоводния баланс”.
И докато Меркел поне за момента изглежда като основен победител от новия фискален пакт, който цели да запази еврото, то икономическите проблеми на закъсалите страни-членки са далеч от разрешаване. Преди еврото немската индустрия инвестираше милиарди в иновации и продуктивност, за да може да се конкурира с другите европейски страни и техните често по-евтини валути. Благодарение на еврото този „проблем” беше разрешен за Германия, като ръстът и развитието на индустрията на страната беше пропорционален на срива на този сектор в държави като Италия, Гърция и Португалия.
Новият фискален пакт не дава и разрешение на основното предизвикателство пред ЕС – дълговата криза. През 2012-та Германия ще дължи в кредити 83% от БВП на страната, а почти всяка европейска държава има огромни задължения без особени перспективи за растеж, който да позволи адекватният мениджмънт на тези кредити. Голямата дългова задлъжнялост на правителствата рано или късно ще доведе до мащабни проблеми и за икономиката на ЕС, с високи данъци и засилен правителствен контрол над всеки сектор.
За да може наистина ЕС да има по-сериозна дългосрочна перспектива за развитие, фискалният пакт трябваше да бъде обвързан и с реална стратегия за икономическо възстановяване на Южна Европа. В основата си това означава и повишаване на тяхната конкурентно-способност. Вместо това фискалният пакт гарантира особен контрол на Германия точно над този аспект от финансовата политика на страните подписали договорките, и усилва перспективата от тежко икономическо бъдеще на Ирландия, Португалия, Италия, Гърция и Испания, ниски заплати, висока безработица, социален и обществен колапс.
Европа на държавите-членки вече не съществува. Европейският Съюз днес е изключително зависим от Германия и визията на Меркел за развитието на ЕС-26. Съдейки по новия фискален пакт, тази про-немска визия заплашва бъдещето на целия съюз.
Франция
Новият фискален пакт е триумф за Саркози, който от 2010-та насам се бори за много по-сериозна водеща роля на лидерите на различните държави в цялостната политика на ЕС, за сметка на европейските институции и инструменти посочени в договора от Лисабон.
Още по-важно за Саркози беше изключването на Великобритания от фискалния пакт, оставяйки Германия и Франция без политическа опозиция в бъдещите преговори за Еврозоната или ЕС-26. Практически, останалите държави от фискалния пакт са или коалиционни партньори от EPP или в изключително тежко финансово състояние и респективно особено зависими от „добрата воля” на Меркел.
Въпреки политическата победа за Саркози, практическите плюсове за Франция са изключително малко. Основната икономическа стратегия на Франция се основава на ръст на кредитирането от страна на ЕЦБ, задържането на еврото и запазването на изградената система за високи възнаграждения и социална държава. Новият фискален пакт с този набор от мерки е структуриран точно срещу този тип икономическа политика, възприемайки много по-финансово консервативен подход. Ако до преди месеци се твърдеше, че големият сблъсък за бъдещето на ЕС е между Меркел и Саркози, то днес френският президент не е нищо повече от младши партньор в коалиция с немския канцлер, който диктува икономическата политика на съюза.
(AFP)
Великобритания
Решението на Дейвид Камерън да изтегли Великобритания от финансовия пакт е с особено големи дългосрочно последствия за страната, а и ЕС.
На теория Дейвид Камерън отказа да включи Великобритания във финансовия пакт, тъй като няма инструмент, с който да предотврати евентуални регулации срещу банковата индустрия, която формира 30% от БВП на страната и около 25% от платените данъци.
На практика Камерън почти със сигурност лиши Великобритания, от каквато и възможност да спре подобни финансови регулации, като междувременно доведе и до пълна изолация на страната в рамките на ЕС и постави под въпрос дали управляващата коалиция няма да се разпадне, водейки до предсрочни избори.
Решението на Камерън постави и под огромен въпрос дали Великобритания ще бъде част от ЕС след няколко години. Финансовият пакт постави основните на нов икономически договор в рамките на ЕС-26 и ако Великобритания бъде оставена извън него, то страната се превръща в по-скоро „сътрудник”, отколкото пълноправен член на Съюза, подобно на Швейцария или Норвегия.
България
България не печели нищо ново от този фискален пакт. Страната не получи гаранция, че ще бъде приета в Шенген от 2012-та или реалистична дата за приемане на еврото. Поради съществуващият вече валутен борд, мерките от фискалния пакт не са нито непознати, нито особено ограничаващи за правителството, тъй като икономическата политика на страната се диктува от подобни правила вече над десет години.
Теоретично погледнато обаче включването ни в този фискален пакт заплашва страната с допълнителни санкции в случай на влошаване на икономическото положение в държавата. Това, което е по-важно – фискалния пакт не предлага никакви реалистични решения за растеж.
Спорно е и какво влияние или глас ще имат българските представители в бъдещи решения на много по-влиятелния вече Съвет на ЕС. Със сигурност страната е в по-изгодна позиция с правителство на партия членка на EPP, но твърде вероятно е и че това означава, че се очаква пасивна подкрепа на всичко, което Меркел и Саркози предложат като политически и икономически мерки.
Икономическата реалност
Целта на последното заседание беше да се търси решение на дълговата криза в ЕС, евентуалното създаване на европейски бондове или отделни икономически зони. Вместо това ЕС осъмна с нов фискален пакт, който се концентрира върху ограничения, наказания и регулации върху страните членки. Чисто политически може да се каже, че и ЕС изгуби една страна членка – Великобритания, която през следващите години ще има много малко влияние върху икономическата политика на съюза.
Липсват реалистични решения ориентирани към растеж и иновации. Основната пряка заплаха за ЕС продължава да е налице – агресивно ориентирани международни пазари водещи до високи лихви по текущите облигации и кредити на страните членки.
В Понеделник, 12.12.2011, когато международните пазари отворят е твърде вероятно то да е на загуба, предизвиквайки нова вълна от несигурност и дестабилизация в ЕС.