ПАРТИЯ НА РУСОФОБИТЕ? ЗАЩО НЕ!

Да не мислите, че в България са малко тия, които мразят Русия? Да не мислите, че лекетата, които ни пробутват нахално русофилските си намерения, са много?

Ако има една идея, която е извън полезрението на БСП, това е възможният организиран отпор на нейното открито русофилство. Русофилството, както е известно на всички, е вариант на психическо неравновесие, типично преди всичко за българския комунист и действащо като рефлексно разхлабително или рефлексно повръщане за всеки, който обича отечеството си без да иска разрешение от Русия,  като и двата процеса имат само здравословен ефект.

Защо е удобна и навременна такава партия? Защото би обединила с идеите си една маса хора с широк политически спектър, но с една много проста цел: независимостта на България чрез дистанцииране от Русия.

Верно е – в България можем само да мечтаем за времето, когато като в Полша руснак не би посмял да замръкне на софийска улица, но има достатъчно много причини за вдигане на нивото на антируския адреналин, или както казват американците  “fire in the guts”, на което българските Гоцета не са свикнали.

За кои русофили става дума? Ами те са пред вас вече 22 години: русофил номер едно – Гоце Първанов, русофил номер две – Румен Петков (можем да ги изреждаме цял ден) и цялата им партия зад тях, а зад партията всички ченгета, които и днес ви се подсмиват за това как са ви изиграли, как са ви свили мангизите, как ви въртят като синджирче на пръст и как ехидно, но тихичко се кикотят за това, че са ви турили в малкото джобче. А след като са ви направили всичко това, ще ви поднасят всеки месец и Йосиф Кобзон.

Ако трябва да търсим езиков еквивалент на русофил, аз бих избрал кръвопиец, или по-точно комунистически кръвопиец, но партийният език на една русофобска партия предлага много възможности за напълно етична доктрина със стил, финес, сатира и безкомпромисност.

Помислете само пред кого би се изправила една русофобска партия: не само пред сегашните лъжци и крадци, а пред една традиционно напомпана с болна амбициозност соц-партия още от самото си начало. Още в 1910 Леон Троцки, наблюдавайки така наречения «пансоциалистически» конгрес на българските тесни социалисти, ги описва така: «За тоя конгрес ЦК на тесните социалисти покани в София представителите на социалдемократическите партии в Полша, Русия, Сърбия и Чехия – с една дума на ония нации, чиито буржоазни класи, разделени от вражда и завист, разиграваха само преди няколко седмици в същата София комедията за братството между всички славяни...».

И за да поясни иронията си Троцки продължава: «Напълно в съответствие с назадничавото развитие на капитализма, българската интелигенция играе непропорционално голяма роля в българското движение на труда. Тя прибавя към пролетариата идеологическа треска и силно желание за социалистически познания, но заедно с това и типичните негативни характеристики – от една страна амбицията да играе политиченска роля НА ВСЯКА ЦЕНА, ВЪПРЕКИ НЕАДЕКВАТНАТА БАЗА НА ПРОЛЕТАРИАТА, което води до опасни комбинации; от друга - ФАНАТИЗЪМ И ДОКТРИНЕРНА НЕПРЕКЛОННОСТ...»

Ако изключим неуместното сравнение между тесносоциалистическите интелектуалци и сегашните Румен Петковци и Гоце Първановци, виждате ли някаква разлика от тогавашните до сегашните социалистчета? Както и сега, така и тогава те пеят руски песни, ама толкова много, че дори и Троцки се е видял в чудо защо тия хора се подлагат толкова на Русия, която от една страна мразят заради капитализма и царизма, от друга й пълзят като насекоми в краката и пеят руски песни, които и самите руснаци не знаят?

Една русофобска партия не е само партия за независима България, но и партия на свободата на словото, тоест всичко, което имате да им кажете, да им го кажете в очите: в парламента, в кафенето, в партийния вестник и където и да е другаде, но в очите, а не само по форумите. Така както Румен Петков ви казва, че те винаги ще са с Русия, а вие можете да си е..те майката.

Ако не им го кажете в очите ще трябва да се задоволите само с рефлекса на повръщане и разхлабване, колкото и здравословно да ви действат!