Водно огледало

И няма скрито-покрито –
виж разочарованията
на орхидеята –
на малкия монитор,
в листата й
монтиран.

 
Водно огледало

Градът – сакрален,
амфитеатрално кацнал
над реката и –
малко неуверен
в красотата си.

Огледа се и
падна във водата.

 
Любов

Тя е земята,
той е ябълката
на Нютон.
Ако говорим за гравитация –
пада си по нея.

 
Майката на вулкана
не му дава мира,
все нарежда, не спира:

„Виж Етна и Везувий,
виж Попокатепетел –
докъде стигнаха,
как се издигнаха!”

 
Портрет на Дориан Грей
(като цар)

Имало някога един цар,
той не искал да знае
колко е остарял.
Заповядал да изхвърлят
от царството
всички огледала,
а също – да пресушат
кладенци и езера …

Eдин ден всичко
се обезсмислило –
дошъл в царството
височайш гост –
друг цар,
негов връстник
и другар.

 
Лявата ръка
се присмя на
дясната:
„Виж се само –
колко си некадърна,
колко си непохватна!
Днес изпусна чаша,
вчера – захарта бутна”.

Дясната ръка
не се засегна,
само й стана мъчно
за сестрата – близначка:
„Колко е крехка,
алабастрово ненагледна,
а вече – изхабена
от неупотреба.”

 
Тъй рече мама:
„Всяка дума изречена
е дреха, от тебе съблечена,
под похотливи погледи,
в такта на страстни желания.”

О, разум, спри
стриптийза на душата.
Жестока гледка ще бъде
похищението над
откровението.

 
Тук, на Балканите
хората зяпат.
Лудите не обичат
да ги зяпат.
Не идвай тук
ако си луд.

 
В една безлунна нощ
угасна токът на звездите.
В кой ли галактичен
трафопост играят карти
електротехниците?