Сякаш не вървя, а се влача, зад мен се влачи и миналото ми, то ме забавя, пипалата му се завиват около глезените ми, дърпа ме назад към един пуст апартамент, едно легло, което е изстинало, един човек, с който не се обичаме, дърпа ме и се опитва да ме повлече надолу като котва.

Всички драпаха да не изпуснат времето, това бе краят на съветския тип държавен социализъм, започнал като религия, спасяваща света, и завършил като абсурдна драма

Хакелдама – “кървавата нива” – нивата, насред която Юда се обеси. Сухото дърво стърчи все още – и дере небето с кривите си пръсти – онова небе, надвиснало над нас повече от две хилядолетия – като шия на лешояд над мършата.

  Който от вас се чувства непорочен, да излезе навън![1]   През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това [....]

Фюзелаж е купешка, френска дума, идва от „вретено” и се използва за нарицателно на корпусите на самолетите. Та седя си аз във фюзелажа, мисля си за думите на турския пътешественик, писани за Тунджа и за благоустроения град Ямбол, за Каляри, който също ще се окаже един приятен и благоустроен град и, разбира се, за Габрово, където ще се върна след едно кратко пътуване до Италия.

Все ми се струва, че днешната ситуация има парадоксална връзка със стихотворението на големия гръцки поет Константинос Кавафис „В очакване на варварите“.

Наричали го “Лудият Ханс”. И действително го смятали за луд – тъй като, разсъждавали те, кой нормален човек ще живее в зоопарка и ще си говори с животните? И кой нормален човек дори ще спи там – понякога дори в самите клетки – заедно с маймуната или лъва?

туристи зяпачи припяват в кресчендо - трубадур в гондолата