Следобед светлината става някак мръсножълта – с дъх на сяра и отмиране, с вкус на гнил лимон. Единствено гарваните са все тъй лъскави и се карат за кост от мърша. Дърветата се спотаяват и провисват. Дори бамбукът изглежда унил.

Ерик Сати, Gnossienne № 3 и 4, в изпълнение на Jaques Loussier Trio музиката е стълба внимавай като се изкачваш по клавишите [....]

* Представи си любимите книги, които събират прах по етажерките; камъните, които си докосвал с толкова обич, струпани в някой зимник; дрехите, [....]

  Който от вас се чувства непорочен, да излезе навън![1]   През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това [....]

Фюзелаж е купешка, френска дума, идва от „вретено” и се използва за нарицателно на корпусите на самолетите. Та седя си аз във фюзелажа, мисля си за думите на турския пътешественик, писани за Тунджа и за благоустроения град Ямбол, за Каляри...

Така се нарича една от най-известните графики на Гоя от серията „Капричос“. Капричос впрочем означава капризи; днес по някакъв каприз на историята [....]

Веднъж, когато Любчо се скитал из града, се срещнал с една къща и с един господин с яйцевидна глава и с огромен коминовиден цилиндър.

пролетен вятър свири за себе си уличният музикант