Следобед светлината става някак мръсножълта – с дъх на сяра и отмиране, с вкус на гнил лимон. Единствено гарваните са все тъй лъскави и се карат за кост от мърша. Дърветата се спотаяват и провисват. Дори бамбукът изглежда унил.

Ерик Сати, Gnossienne № 3 и 4, в изпълнение на Jaques Loussier Trio музиката е стълба внимавай като се изкачваш по клавишите [....]

Хакелдама – “кървавата нива” – нивата, насред която Юда се обеси. Сухото дърво стърчи все още – и дере небето с кривите си пръсти – онова небе, надвиснало над нас повече от две хилядолетия – като шия на лешояд над мършата.

  Който от вас се чувства непорочен, да излезе навън![1]   През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това [....]

Фюзелаж е купешка, френска дума, идва от „вретено” и се използва за нарицателно на корпусите на самолетите. Та седя си аз във фюзелажа, мисля си за думите на турския пътешественик, писани за Тунджа и за благоустроения град Ямбол, за Каляри...

Според една древна латинска поговорка “Verba volant, script manent”, или „Думите отлитат, написаното остава”. Днес, в компютърната ера, в която сами се натикахме, е по-правилно да се каже, че думите отлитат, а файловете остават.

Веднъж, когато Любчо се скитал из града, се срещнал с една къща и с един господин с яйцевидна глава и с огромен коминовиден цилиндър.

пролетен вятър свири за себе си уличният музикант