Краят на зримото

Краят на зримото

. . .

О! Как се надвикват
вечер лястовиците
краят на юни

. . .

как изпъкват младите
бръшлянови листа
сянката на бреза

. . .

говори ли, говори
старата ми приятелка
сбръчкана кората на дървото

. . .

старо гробище
дяланият камък
се слива с планината

. . .

късметче „Любов“
ръцете ми сгъват
хартиено ветрило

. . .

влюбена двойка
накрай селото
люцерната покълнала!

. . .

Ръми над града
край сивия тротоар
ръцете на цветарки

. . .

светнах лампата
паякът все дреме в ъгъла
отдавна сме заедно
. . .

първи кокичета
едва подават глави
тъжен град

. . .

млечният път и
нощта
бриз шуми в тополите

. . .

Полъх на бриз
в шала ми от коприна
гледам млечния път

. . .

Ни една земна светлинка
само млечният път
и звездите

. . .

облаци
поседнали в небето
сами на пътя

. . .

само една падаща
звезда тази нощ
август бавно си тръгва

. . .

крило на нощна пеперуда
по топлата ми кожа
отлитна с бриза

. . .

залез сгря терасата
на ръждивия гвоздей
нова плитка лук
. . .

димящ сантал и чаша чай
на перваза
полепнала слана

. . .

трептят вълните
с последните лъчи на слънцето
така кратък животът

. . .

прашният прозорец
разсейва слънчеви лъчи
още един следобед

. . .

пет и двайсет
потъна слънцето
в уличното ежедневие

. . .

градска мъгла
варя трети чай
връщат времето с час

. . .

по възглавницата
следите на сънищата
днес пак ще пера

. . .

в ранни доби
топъл хляб с бучка масло
спомен от детството

. . .

с премрежен поглед
вдишвам към слънцето
пръски от далечен прибо

. . .

първи сняг нощес
до края на зримото
табула раза

. . .

трака часовник
дела на важни хора
ето ме в папка

. . .

на пустия бряг
вятър шиба вълните
в окото – песъчинки