СИЛАТА НА ИМЕНАТА

      

 Драги Любо ,

Вятърът на остров Шетланд не е просто природно явление. Вятърът и дъждът тук имат индивидуалност, зловеща воля и демонична цел – да ти напомнят всеки миг за собствената ти нелепост и за безсмислието на живота. Дъждът тук не е просто ледена вода, която пада от небето. Той се носи хоризонтално, тласкан от летален, арктически вятър, който ти къса копчетата, нахлува в ръкавите ти, с една студена ръка те стисва за гушата, а с друга ти бие силни шамари.

Често дъждът вали от долу нагоре, на яростни, внезапни струи, които безпогрешно влизат и в двата крачола едновременно, и усукват дарданелите в леден въртоп. Тези пенливи струи от вода и вятър под страхотно налягане имат собствено съзнание и преследват цели, различни от твоите. Те могат да правят остри завои, могат да се кискат със човешки глас и миришат на бездънно северно море, сьомга, игуано и резистентна депресия.

Тук слънцето, което почти винаги е покрито от черни облаци, стои на хоризонта цял ден, не се вдига към зенита и ослепява човека, особено шофьора. Сега е пълнолуние и вчера видях нещо необикновено. Беше ясен ден. Отидох до супермаркета „Теско” за сандвич. Както знаеш, Теско има навсякъде. Ако корабокрушенци попаднат на необитаем остров, там сигурно ще има Теско. Знам, че на Луната вече има няколко, но за Марс не съм сигурен.

Моята амбулатория е на самия бряг на морето, който е покрит с огромни гранитни плочи, а на тях се излежават тюлени. Теско също е на самия бряг. Тръгнах нататък. Беше ясен ден, но въздухът беше някак сребрист, призрачен. Излязох от собствения си свят и се огледах. Над морето се беше опряло на хоризонта грамадно, кръгло, оранжево слънце, а срещу него, на голия хълм над селото се беше опряла грамадна, кръгла, оранжева луна. Човек просто можеше да я пипне. Виждаха се кратери. В 12 часа на обед, едновременно светеха слънце и луна – кръгли и оранжеви.

Тук живея в приказна самотност, тук имам време, но не винаги го използувам. Важното е, когато се върнеш от работа, след като цял ден хората са те занимавали с проблемите си, а канцеларските плъхове, които тук командват докторите, са те бомбардирали с политически коректни и-мейли, да не пуснеш телевизора за да гледаш политически коректни новини, а да си пуснеш свястна музика и да прелистиш стари ръкописи, свои и на приятели.

В една стара папка, на дъното на старата си чанта открих, твои и на брат ми Владимир хвърчащи мисли, записани в Мичуринската беседка. Беше ранна вечер. Горещото слънце залязваше зад смокините. Щурците стържеха неистово. Салатата беше готова. Разля се гроздова. Започна се с едно име. После други. Тези имена оживяха, нямаше как да не се заплетат в невероятни истории. Гръмнаха смехове. Ти и брат ми записвахте това-онова на листове от ученическа тетрадка, които ти изпращам. Мисля, че тогава ти изрече зловещото име на румънския диктатор Мончитор Гадопедул Грустескя.

Името има магична сила. То описва героя по-добре от всякакво описание. Ясно е, че Мончитор Гадопeдул Грутeскя е румънски диктатор, мегаломанен позьор, жесток, еблив, но способен на театрална сантименталност. Той обича да погали някое детенце между две екзекуции. Когато се напие, иска да му свирят цигани, плаче с крокодилски сълзи и си спомня гарвановите коси на Домнишоара Цура Минеску, която е изпратил на заточение в Ахтопол. Гадопeдул е способен на голямо коварство. Веднъж поканил председателя на Съюза на румънските композитори Обoя Пeсуле на дълъг банкет, наливал му силно ломско вино, а след това наредил да го обесят. Груcтескя обича да казва на щатния палач Топореску колко го натъжава човешката жестокост.

Мончитор обича щурави и грандиозни проекти, например, да се изкопае тунел от спалнята му до Баден-Баден или да се построи Дом на Партията от кристално стъкло, съвършено прозрачен. И цяло Влашко се разорява, и настава глад. След като изгубва войната с маджарите, Мончитор броди из развалините на Букурещ, наметнат с пурпурна мантия с пагони, с оглозган кокал в ръка.

Може би пост-ретро-постмодернистичните разкази ще се състоят само от заглавие – името на главния герой. И без друго хората вече не могат да четат заради телевизията.

Кой знае, може би наистина името определя съдбата на човека. Вземи например Бояджиев. Трудно е да си представиш велик пълководец или велик писател с такова име. Дори ако е гениален, той не умее да се изправи срещу съдбата като Бетховен и прекрасните сонати, които чува всеки ден в главата си, остават там. Виж например Куруджиков, фамилното име на другия ми дядо. В него има нещо опърничаво, надървено, има инат и сила. It is a statement.

Според мен Канов е кратко, силно име. Ако го хвърлиш във вода ще се вдигне голям фонтан. В него има нещо експлозивно, нещо канско. Лесно е да си представиш генерал von Kanow. Или голям разказвач на истории, просто Канов.

Но какво сме всички ние в сравнение с южноамериканския герой Simon Bolivar – пълното му име е Simon Jose Antonio de la Santissima Trinidad Bolivar y Palacios. С такова име и нищо да не направиш, оставаш в историята. Или ако се казваш Ramon Cristobal Angel de las Cruzes y Miraflores, Presidente di Anchuria, дори няма нужда да си президент. В това име грее слънце, тракат кастанети, препускат коне и се усмихват страстни, мургави жени. Виж, ако се казваш Плевнелиев, трябва да се добави Президент, за да има поне някаква тежест. Но пак е по-добре от Бояджиев, защото значи von Plewen.

Някога в училище учихме числото на Авогадро. Неговото име е Alberto Carlo Romano Amadeo Avogadro di Quarequia i Cerreto.

Къде отиваме ние, приятелю!

Наскоро гледах по новините интервю със кмета на един индийски град. Той обясни, че се казва Adolf Lu Hitler-Marak, защото баща му харесвал Хитлер, но бил либерален по дух. Човек с такова име няма как да не бъде поне кмет.

Друга новина – президент Мугабе назначил първата жена, шеф на полицията в Зимбабве. Тя се казва Charity Charamba. Един от най-добрите германски футболисти се казва Швайнщайгер. То си е Свинаров, но тевтонското звучене създава напрегната, маршова атмосфера. Името на сестрата на Кайзер Вилхелм звучи като картечен откос – Изобела Брунхилда Ана Маргарита фон Хохерберг фон унд цум Хохенцолерн. Тя била жена жестока и страстна ловджийка на глигани. Стреляла толкова точно, че нямала нито един пропуск. Очевидци твърдят, че това било екзекуция на глигани, а не лов. Нейното име въздейства като мост, който се спуска над крепостен ров и пада с трясък на отсрещния бряг. Но не само защото е дълго. Изобела е силно име, заграбено от испанците. Но Изобела Ганчева Пенчева Петкова Лулчева няма същия ефект. А има величави славянски имена – Вознесенский, Возкресенский, Достоевский! Пушкин е силно, топовно име. Но, ще каже някой, колко други хора с това име не са били гениални поети. Нищо, те са били илюзионисти, акордеонисти, известни гуляйджии, лоши съпрузи и добри приятели.

У мен се появи известен интерес към древната история и наскоро четох една-две книги за Римската империя. Какви мъже и с какви имена! Ето един човек, който е станал господар на света заради името си – Tiberius Claudius Drusus Caesar Germanicus Britanicus, Imperator, Pontifex Maximus, Pater Patriae, Divus (Бог!).

Ако вечно не бързах и не исках да глътна целия свят, ако имах склонност и търпение, щях да се занимавам с древни архиви. Хубаво е човек да прекара живота си далеч от суетата, сред мирис на пергаменти, невероятни имена и време, което е спряло да тече. Разбира се, тези, които без да искат, създават историята, са там вънка, размахват мечове и хуйове, въздигат се и падат винаги и навсякъде, но ние си оставаме тук. Ти в Ню Йорк, а аз – в Шетланд. Господи! И ето, приятелю, прелиствайки една книга за царуването на римския император Gallienus през трети век от новата ера, открих едно неправдоподобно име, което не може да се измисли. Името на губернатора на римската провинция Raetia Simplicinus Genialis. Кълна се, че това е исторически факт! Simplicinus Genialis е бил губернатор през 263-та година, но е предал Gallienus, понеже не го назначил за Corrector Totius Orientis и се присъединил към незаконния римски император Marcus Cassianus Latinius Postumus Augustus, Pius Felix, Invictus, Pontifex Maximus, Germanicus Maximus. Реция е на север от Италия, може би където сега е Швейцария, на север от страшния Илирикум (сегашна Сърбия) и от псуващите сърби. (Всички римски императори избягвали Илирикум. Единствено Октавиан Август опитал да превземе тази страна, обрасла с вековни букове и дъбове, а по тях се катерели сърби със брадви, които псували дълго, страшно и без да повтарят нито една псувня. Върнали Октавиан на носилка със счупен крак, залят с помия. ) Главните племена в Илирикум били: Беси, Дардани, Далмати и Йапуди. Бесите били сключили съюз със готския вожд Макроманик.

Ето имената и на други видни личности от онова време:

Flavius Hostilius – Центурион от Преторианската гвардия.
Gaius Huius Proctor Odentatus – Коректор на източните провинции.
Каква титла само! Да можеш да кажеш: „Аз съм Коректор”.
Mussius Publius Aemilianus – Прокуратор на Египет.
Titus Destricius Juba – Protector Hispaniae Terraconensis.

Неотдавна, с официален едикт, назначих моя съученик Росен за Dictator Diarbekiri с титла Maximus!

Латинският език превръща всеки обикновен човек в историческа личност, придава величие на живота, осигурява безсмъртие.

Verba volant, scripta manent! Ave!

Ще ми се, когато се завърнеш от заточение във варварската провинция Америка, да станеш Questor Traciae или, ако си по-скромен – Ordinator Regionis Lomensis. Ординатор всъщност значи наредител. Любомир може да се преведе като Amapacius или Amamundus Juventus Cano, Inspector Legionibus Imperatori или по-скоро, Emissarius Extraordinarius Plenipotens Orientis, Vir Superior. Salve!

Преди години, от пустинята Сахара, ти писах за рицаря Ebhart von und zum Stein. Наистина някои аристократични титли съдържат не само von, но и zum (към), едно вечно желание да се завърнеш в родния край. Някои тевтонски имена съдържат не само von и zum, но също и aus (от) и nach (към, за). Например Otto aus Schnappshaven von und zum Schweinhoff nach Deutschland – Uberalles. (Някои католици имат двойни фамилни имена.)

В българския език von отива в края на думата – Пловдивски, Врачански. . . Но как да го кажем ако си от Банкя. Бански не звучи добре. Трябва Банкялиев или Банкялийски. Ще трябва да го обърнем на тевтонски. Ако Банкя е умалително от Баня, ще бъде не von Baden, а von Badhen. Става, но няма експлозивната мощ на Bahnhoff. Едно време с Филип Лазаров и брат ми използувахме Bahnhoff вместо „Наздраве”. А също и „За другаря Тодор Живков”. Навсякъде, даже и в ресторант. Имахме късмет.

От една сергия в Мичурин купих опърпана книжка със заглавие „Най-пълният тълкувател на личните имена”. Авторът е един мой адаш Валентин Бояджиев. Никъде не пише какво работи Валентин, явно е специалист по имена. Държа в ръцете си една окончателна истина! Не само, че характера се определя от името (оставете други фактори!), но и дали един мъж и една жена си пасват или не – зависи изцяло от името! Предговорът е само две странички и няма обяснения как са стигнали до тези изводи, но има основни принципи: „Силата и енергията, които се крият в имената и тяхното звучене определят отношението на околните. Някои имена звучат по-твърдо, например Иван, Жана, Дина, Дарина и т. н. и деца с такива имена израстват упорити и категорични.” Видя ли колко просто било! Носителите на меко звучащи имена: Светлана, Ирина, Михаил, Васил и т. н. притежават спокоен и сговорчив характер. Има и междинна категория: Валентин, Павел, Александър, Людмила, Любов и т. н. Може би и Любомир? А Мончи?тор в коя група е ?

На корицата пише: „Името е съдба!”

Наистина в името има магия. Някои туземци в Полинезия и до днес крият истинските си имена за да не ги урочаса зъл магьосник. Помня как вие с брат ми Владимир прекарвахте цели вечери в беседката в изковаване на имена на литературни герои. Но действителността понякога надвишава фантазията. Имаше навремето една Проститутка Желязкова, която трябваше официално да се прекръсти. Не и? е било лесно. На галено са я наричали „Прoсти” или „Проста”. Нейните загубени родители не знаели какво значи протитутка, но им се видяло звучно и интелигентно. В СССР, освен Ленин и Сталин (до 50-а година) е било модерно Кир (съкратено от Комунистически Интернационал). В Англия най-известният невролог се казва Professor Brain (Мозък). Има един уролог на име Dr. Long (Дълъг). Според мен щом чуят „Long”, ингилизите си представят дълга пишка и се смеят, но никога не си признават. Лично познавам един патолог на име Dr. Smelly (Миризлив). Той може би наистина е станал патоанатом заради името, което е фамилно? От фамилното име трудно може да се избяга, но тази съдбовна книжка се занимава само с първите имена. Човек, ще не ще, се ражда със нос, със някакъв вид пол, но не и с малко име. Човек го кръщават! И от това как го кръстят, според това книжле, зависи всичко. Познавам също един лекар – интернист, специалист по хранене и по патологично затлъстяване – Dr. Lean (Слаб, Тънък). Той е среден на ръст и тънък като пръчка. Веднъж го притиснах със шкембето си в един ъгъл за да му задавам въпроси и той ми обясни, че в него има голямо количество от хормона Лептин, който потиска апетита. Ако някой някъде намери моя Лептин, нека спешно да ми го изпрати!

Има един учебник по вътрешни болести от Professor Dr. Nurse (Медицинска Сестра). Той явно е успял да пръдне по-високо от гъза си! (Тази безценна народна мъдрост научих от Иван – един могъщ човек, който прикрива величието си зад прякора Б?чето).

След предговора следват имена на мъже и жени по азбучен ред, кой им подхожда и от кого трябва да се пазят. За Сергей пише, че като малък често боледува (сигурно защото така са го кръстили) – вярно! Че като юноша става много силен – вярно! Че го бива за изкуство и езици – май, че е вярно! Че мрази разправиите и често отстъпва – вярно! И т. н. Сергей може да е щастлив с Валентина, Виктория, Агнес, Галина, Дария, Дина, Елвира, Ирина, Лили, Нина, Людмила, Татяна. С голяма тревога установих, че повечето имена съм ги пропуснал и че може да не ми стигне времето! Сергей трябва да се пази от Вера, Елисавета и Яна. Тях ще ги прескоча, макар че е хубаво да се кара наред!

Между другото, в древния Рим Sergius означава „високопоставен, почитан” – някога е било добре.

За Любомир пише, че означава „да обича света и мира”, а също „любим на света”. Не обича конфликти. Верен приятел, който умее да пази тайна. И тук Валентин не си е свършил работата както трябва. Пише само, че най ти подхожда Елизабета. Ще трябва да опиташ няколко! Но не пише от кои трябва да се пазиш. Едно е ясно – ако не бяха те кръстили Любомир, а да речем, Ст. Ц. Даскалов (като малко име), ти щеше да бъдеш съвсем различен човек с коренно различен живот.

И двамата имаме синове на име Александър. Силни мъже, обичани от жените (а дано!), малко надменни, защото си знаят цената. На Александър подхожда Светлана, Елисавета, Надежда, Жулета, Нели, Елвира и Пламена. Но не пише от кои трябва да се пази!

Да, в Шетланд времето тече по-бавно. Трябва да се пише повече. И понеже в Скотската Държава не може да се случи нищо интересно, трябва да ловим крилати спомени наместо случки. Всеки човек смята, че неговата младост е единствена по рода си (и тя е), но това, което се случваше, когато бяхме заедно с тебе и брат ми Владимировий, това триглаво същество, което се смее на три гласа и пие три гроздови едновременно, беше уникално. И аз съм благодарен на съдбата, че се смяхме заедно и правихме сос скорделя заедно и си разказвахме истории. И ако има друг живот във великите ловни полета или в един вечен трафопост за стари приятели – всичко трябва да се случи пак, без сантименталност, със спокойна, ухилена увереност, с ритмично счукване на много чесън и с прецизно разливане на гроздова.

Вероятно няма да проумеем Големия Промисъл, живота с неговото безмилостно великолепие, с неговата перисталтика, с оргазмичните писъци, с пурпурните залези над Черно море. Но ние знаем, че всичко след нашето дълго, Мичуринско лято беше едно постепенно плъзгане по нанадолнището – и Америка, и Англия, и кариерите, и мангизите (които аз изгубих) – едно постепенно, обречено вдигане на ръце пред данъци, ипотеки и задължения. Между сиви хора, под сиви небеса. Там някъде, в дълбините на Балканския полуостров, в царството на Държавна сигурност имаше невероятни момчета, с бронзови кожи, които с ластични харпуни предизвикваха Ламята на Тотала и като млади титани се опълчиха срещу самото време. Вече нищо значително, нищо трогателно няма да се случи в англосаксонския запад, който може да произвежда повече храна и телевизори, но е духовна пустиня. Те няма какво да кажат на света!

Трябваше да се плати някаква цена за дивите скали край Варвара, за историите и за дръзкия смях. И ти я плати заради всички нас, когато Джугашвили потропа на твоята врата. А след това беше възнаграден с доживотен, каторжен труд в Ню Йорк. А аз – в Кучата Държава. Ти плати двойно.

Драги Любо, изпращам ти копия на някои твои писма до нас, писма, от брат ми и от твоя приятел Цветан до Марина, а също някои записки. И стихотворение от Пушкин. Изпращам ти любимата си книга на Маркес „Любов по време на холера”, а също и „Николай Николаевич” от Юз Алешковски – без коментар.

И две мои стихоплетства.
Поздрави на семейството!
Бъди здрав и непоправим!

Сергей                                            10-04-13
Шетланд