Поезия

Всички драпаха да не изпуснат времето, това бе краят на съветския тип държавен социализъм, започнал като религия, спасяваща света, и завършил като абсурдна драма

обичам луизианския ти ритъм, съблазняващата синкопичност на звука ти, южняшката ти тръпка, идваща от Чарлстон и Ню Орлиънс

размахва пак криле вратата: ще полети ли този път?     свободата бездната жадуваща да я превърнат в глина … за да [....]

Черно мляко на утрото пием те вечер и по пладне те пием и сутрин и нощем ние пием ли пием

Не разцъфна когато би трябвало розо лятото пролетта незабелязан бе твоят цъфтеж между другите рози в градината

боб марголин се събужда от себе си измъква се от проснатото тяло взема очуканата китара и пее за рая раят надвесен над [....]

Напиване на мрака България потъва в мрак. Нехаем за формите, които губят очертания, за паметта, по тръните размъкната, за гнилите надежди, разгонените [....]

но трябва ли да се тревожа боже мой затуй че прах ще бъде мойто тяло

ромол на листа сънува сухото дърво додето вятърът минава равнодушен през неговия черен йероглиф

Пет часа сутринта Апокалиптични влакове нахлуват в гарите измокрени от дъжд