Поезия

Фани и Александър пораснали – баба и дядо с алцхаймер.

На дълги хоризонти дълбоки дъждове изплита времето наднича всичко минало разсичани светкавици рояци свои сънуваните утре дебнещи животи написани без време в себе си старинни редове

Бих искал да съм в мир със своя свят. С всички тук, с които съм призван да споделя една незрима територия, която всичко с всичко засводява.

Всички драпаха да не изпуснат времето, това бе краят на съветския тип държавен социализъм, започнал като религия, спасяваща света, и завършил като абсурдна драма

обичам луизианския ти ритъм, съблазняващата синкопичност на звука ти, южняшката ти тръпка, идваща от Чарлстон и Ню Орлиънс

размахва пак криле вратата: ще полети ли този път?     свободата бездната жадуваща да я превърнат в глина … за да [....]

Черно мляко на утрото пием те вечер и по пладне те пием и сутрин и нощем ние пием ли пием

Не разцъфна когато би трябвало розо лятото пролетта незабелязан бе твоят цъфтеж между другите рози в градината

боб марголин се събужда от себе си измъква се от проснатото тяло взема очуканата китара и пее за рая раят надвесен над [....]

Напиване на мрака България потъва в мрак. Нехаем за формите, които губят очертания, за паметта, по тръните размъкната, за гнилите надежди, разгонените [....]