Проза

Следобед светлината става някак мръсножълта – с дъх на сяра и отмиране, с вкус на гнил лимон. Единствено гарваните са все тъй лъскави и се карат за кост от мърша. Дърветата се спотаяват и провисват. Дори бамбукът изглежда унил.

Големият Еди е самотен. Лочи джин прислонен под полъха в кабинета си, прислонил се от невероятната жега на август.

Някога тършувах в портмонето на прадядо си, тършувах в кухненския шкаф, най-тъмното му кътче, откъдето произлиза тази странна домашна миризма на орехи и сушени сливи, примесени с навлажнена от кухненското време дървесина.

Тогава още не разбирах, че съм свалила волята и намерението си като чифт ненужни дрехи и съм влязла в магичния свят на острова съвсем гола. Като нудистите, които се излежаваха и пъплеха из безкрайните му плажове.

Арабските магазини по цар Симеон (наргилета, наргилета по сенчестите витрини, необезпокоявани и недостъпни, хвърлят по някои отблясък върху стъклените врати, сякаш спрели да дишат, и аромати, аромати, от силата на които кихаш, особено лятно време, но и през зимата се случва)...

Сякаш не вървя, а се влача, зад мен се влачи и миналото ми, то ме забавя, пипалата му се завиват около глезените ми, дърпа ме назад към един пуст апартамент, едно легло, което е изстинало, един човек, с който не се обичаме, дърпа ме и се опитва да ме повлече надолу като котва.

В този миг, Атомният супергерой се размагнитизира съвсем неочаквано, за да се материализира малко преди това в супер-огромен, хранителен магазин. Там го бяха призовали сълзите на един петгодишен пикльо, който се тръскаше в гангъмстайл за чипс и вафли до бабушка- пенсионираният преподавател по органична бионика при НБУ.

  *** Без никакви визуални ефекти. Преди масовата употреба на интернет. Лятото на 1989-та. Първо пътуване със самолет. Пристигане в Източен Берлин. [....]

Драги Любо, Вятърът на остров Шетланд не е просто природно явление ...

В началото бе Математиката. Тя се оказа най-удобната допирна точка ...