Manifesto

Проза

РАЗКАЗИ

Сякаш не вървя, а се влача, зад мен се влачи и миналото ми, то ме забавя, пипалата му се завиват около глезените ми, дърпа ме назад към един пуст апартамент, едно легло, което е изстинало, един човек, с който не се обичаме, дърпа ме и се опитва да ме повлече надолу като котва.
Адриана Христова

СОФИЙСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ

В този миг, Атомният супергерой се размагнитизира съвсем неочаквано, за да се материализира малко преди това в супер-огромен, хранителен магазин. Там го бяха призовали сълзите на един петгодишен пикльо, който се тръскаше в гангъмстайл за чипс и вафли до бабушка- пенсионираният преподавател по органична бионика при НБУ.
Миро Ангелов

НЕНАЗИДАТЕЛНИ РАЗМИСЛИ

  *** Без никакви визуални ефекти. Преди масовата употреба на интернет. Лятото на 1989-та. Първо пътуване със самолет. Пристигане в Източен Берлин. [....]
Поли Муканова

СИЛАТА НА ИМЕНАТА

Драги Любо, Вятърът на остров Шетланд не е просто природно явление ...
Сергей Бояджиев

ГЕНЕЗИС ИЛИ МИРОЗДАНИЕТО

В началото бе Математиката. Тя се оказа най-удобната допирна точка ...
Любомир Канов

ТАЙНИЯТ ЧОВЕК

Още два сантиметра му оставаха до началото на филтъра – най-горчивата и най-сладката част от цигарата. Марин Балев, едър петдесет и осем [....]
Кристин Димитрова

ИЗ „СЮЖЕТИ ЗА НЕМИ ФИЛМИ“

* Сив ден, стоманено сив, лъхащ на студ и печал. Един човек върви през огромен площад, покрит с каменни павета. Сам е, [....]
Едвин Сугарев
^