Manifesto
Танцувайки свободата
Името не е случайно – този сайт е пространство на свободата. Тук само тя има думата. Понякога нейният глас не може да е на площадите, по радиото, на екрана. Друг път просто не успяваме да я чуем, преди да измием ушите си с тишина. Но тихо или гръмко, присъстващо или отсъстващо, нейното проявление притежава същността на онова изпълнителско дуенде, за което Федерико Гарсия Лорка беше говорил в брилянтния си текст.
Това е пространство за свободно писане. Не за писателски стратегии и котерийни сговаряния, нито пък за утвърждаване на авторитети и налагане на стандарти. Тези неща са скучни и не ни интересуват. Тук няма йерархии – доверяваме се единствено на качествени текстове, а не на утвърдени имена. В това отношение известният автор на десетки книги не е по-различен от този, който публикува за пръв път.
Пространство, където свободата може да бъде изтанцу
вана (и словесно) – с жарки капки пот по ризите на танцьорите. Тук нямат място матрици и бездиханно живуркане. Ще четете автори, които нямат време да се съобразяват с нормите на масовото битие – те са себе си, тук и сега. Като обаче тези страници не предлагат отговор, не формулират, не представляват интелектуална конструкция, не питат къде е днес свободата. Единствено канят – чрез гласовете на публикуваните автори, да бъде съпреживяна. Трябва да встъпиш в свободата, за да я разбереш.
Дълго време този сайт отстояваше свободата, като търсеше нейните проекции в гражданското и политическото – и като следваше вярата в една по-нормална и по-справедливо устроена България. Не съжалявам за това време, нито пък за разпилените в него енергии – те имаха своя смисъл. Тази вяра обаче се крепеше най-вече върху носталгията по една неуспяла революция, чиито вторични трусове все още разтърсват битието ни – но с все по-малка сила и с все по-гротескови резултати. Революциите са утопични пространства, в реалността те неизбежно се превръщат в свое отрицание. Затова не революциите, а бунтът трябва да се уважава. Революцията е масово дело – и като такова неизбежно се изражда в насилствени матрици и уродливи идеологии. Бунтът е индивидуален.
Въпреки че е част от теб, свободата не ти е дадена веднъж и завинаги. Тя трябва да бъде отстоявана – всеки ден, с всеки жест, с всяка мисъл. Истински свободен е този, който надмогва обричащите го обстоятелства, примамливите компромиси, надмогва природата си ако щеш. Който не се задоволява с постигнатото и не се примирява със статуквото. Който живее с вдигната глава и не зачита мъдростта на преклонената такава.
Но свободата не е и не може да бъде масов феномен… Няма свободни народи, има свободни хора. Всеки я постига сам в себе си, чрез духовна трансформация, като сваля една по една маските над истинското си лице – докато остане открит, незащитен, уязвим – пред всичко и всички. Така е бил свободен Дон Кихот, който пръв в новата история е формулирал свободата – и я е разбрал, за разлика от своя автор.
Затова свободните духом се различават, не са съвместими, не принадлежат, не понасят рамките, не се примиряват с режисурата на кукловодите, не следват наложените модели. Не се задоволяват с проживяването на своето време – а искат да танцуват с дуенде, да вдишват въздуха с пълни гърди.
Мисля, че тази чувствителност е нужна днес – когато красивото потъва в утилитаризма, когато любовта се изражда в потребителски нагон, когато човешкото чезне в бездиханността на супермаркетното битие, когато Бог е прогонен и подменен с някаква дърдореща социална мрежа. Заради това пишем ние, събраните под стряхата на Свободата – и заради това живеем. Съхраняваме поетичното, опитваме да му помогнем да оцелее, да го взидаме в паметта за други, по-добри времена. Да създадем крехка мрежа, която го крепи, и която съюзява посветените на това усилие хора подобно на тънки, но здраво свързани помежду си нишки. Това е и смисъла на съществуването на това словесно гнездо, което сламка по сламка градим.
Сайтът се обнови като пространство за култура, изкуство и общество на 24 май 2017, следобед, под звуците на John Lennon, “Mind Games”.
Едвин Сугарев