Стихове

НЕЖЕЛАНА СРЕЩА ОТ ПЕТИ ВИД

Няма я баба ми, няма го първия космонавт,

различно си тръгнаха, но са ми еднакво скъпи,

остава човечеството, овчи недоварен пилаф,

и кадаиф да е, множеството все все калъпи

на тубифекс, шавливи червейчета за Рибата,

без имена, с подвластни само на ЕСГРАОН

номерца. Ако на едно викнеш ядосано „Чиба!”,

си тръгва еднопосочно целият  батальон.

Захвърлят пушки, оръдия пошли на труда,

кепета крият под запотени мишки в локвата;

сам - червей, с виснали от невъзторг мъда

никак не ми се ще да се срещна с Рибока.

СЪБЛЮДАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА

Самият въздух e сив кардинал, прави с нас каквото си иска,

няма как и го дишаме; да не му се покланяме не ни стиска,

щото без въздух камилата оставя насред пустинята камиларя,

пък и на него анаеробното дишане никак не му се отваря.

Ще слугуваме да си заслужим едничкия, кеф ли, не е ли кеф,

няма нужда от прения, нито от лишен самосъжалителен рев,

да не би да сме първите - жертва такава да ставаме;

като мърша, закони други ще се наложи да съблюдаваме.

СИРЯВО

Красиво е да си самин връз чисто петолиние,

като една най-празна окоподобна нота,

с щръкнала опашчица да заметеш актиниите,

отсвирил се към друга форма на живота

и постепенно, както незаметно си се променил,

да дуеш буза, пълна с на гърдите тръбни воя ,

да прескочиш плетове, за уют които си градил

в поле от свобода, което няма как да бъде твое,

да се допреш до сирява от млеене дамга,

да се качиш на хлъзгав от наклона покрив

и оттам да викнеш - де съм в таз мъгла,

и що пресъхнаха, очакващите ме да скоча локви?

ПЕПИТ

Безхаберничество е да пърчиш думи, вън

от времето, от еднопосочната му глига;

поезии и музики, дрън -  ярината - дрън,

когато циферблат за нищо не постига.

На корена му ряпа да сееш, да въртиш

засъхнал качамак, в сълза притоплен,

с хохот лишен на тъжовината да мъстиш,

да фасонираш в глина трупаните вопли,

кули да бръмчиш небопрободни, /Вавилон

знайш нали как свърши в сура купчина?/;

да не се обесиш на първия провиден клон,

е мъжество, способно рядко да се случи.

Не съм си цял, взривил съм се отдавна,

преди да чуя още термина шахид;

продължавам да лутам парчетии славни,

та времто да подчиня с тях на пепит.

МОНОЛОГ НА СТРАНИЧНИЯ

Облакътил первазно на щастието ваше взор,

като не друго, да ви бъда без корист воайор,

да ви греба на вили от премигвания крути

да съм ви въже през кръста в скоци над батути,

да съм ви естествен билков подсладител,

когато чайче пиете в подслънчева обител,

на тънка цитра да ви свиря, допуснат ли съм гном,   

до прага ви да акробатнича, безтропотно, без взлом,

а поръсите ли тихом нощта с тела си звездни,

кухарката си да замъкна в пропастните бездни,

в пещера да я разбия и скритом да отекне,

сприята ми ми нявгашна по тебе да налекне.

ПИЖАМНО ПОГРЕБЕНИЕ

Все чакам на спирката старите свои другари,

премръзнал съм вече и всяка свара товари ме,

само те не прииждат с издути мехове вински,

да забравим транспорта, да се напием свински,

преко пътя да хвърлим телесни препятствия,

да опикаем рекламните уродливи щастия,

да нахапем лунния диск като вълци сури,

по Стефка Съботинова планината да се притури,

да поменем жените, били ни под мишница,

да чекиджьосаме половите си излишности,

със стихове да шпакловаме междините паважни,

да ме си самци, един другиму скъпи и важни

и да поемем по върлото фовистично горди,

подир други, подобни на нашата, орди,

за момент да се сетим, че отдавна ни няма

и всеки погребал се е в личната си пижама.