единствената българска книга за бодлер

преди малко повече от половин година
излезе новото издание на
естетика на модерното изкуство
на димитър аврамов

надявам се и това изследване за бодлер
да има ново издание в близко време

вчера прочетох ето този цитат по телефона
на един приятел който наскоро защити
дипломната си работа за валтер бенямин:

„бодлер цял живот е искал да бъде и да живее като денди. днес терминът е компрометиран – той означава едва ли не повърхностна елегантост, модно кокетство. за бодлер обаче това е философия, мироглед, естетика и етика едновременно – своеобразна религия. не само външни атрибути и външни маниери, но преди всичко вътрешно поведение, дълбоко промислено отношение към света, граничещо с изпълнението на свят обред.
в морално отношение дендизмът се сродява със стоицизма – неговите адепти трябва да култивират у себе си силна, ненакърнима воля, самообладание, самоконтрол, безстрастие, съсредоточеност, студена сдържаност във всичко, ярка оригиналност, безкористен, чисто духовен култ „към себе си”, удоволствието да учудиш и горделивото задоволство да не бъдеш никога учуден.
от социално гледище – това е институция вън от законите, но със собствено законодателство, една аристократична каста, чиито представители са винаги в „опозиция и бунт” против господстващата тривиалност, против утилитарната пошлост; каста, която възниква главно „в преходните епохи, когато демокрацията не е още всемогъща, а аристокрацията е частично разклатена и изпаднала”; това е „нов вид аристокрация, по-мъчна за събаряне, защото ще бъде основана върху най-ценните и най-неразрушими способности, както и върху неземни дарования, които не се придобиват с труд и пари”.
следователно „дендизмът” е последният изблик на „героизъм в упадъчните епохи”. от чисто естетическо гледище той е култ към красотата и съвършенство във всичко: облекло, мисли, морал, поведение – „тези същества имат само едно обществено положение: да култивират идеята за прекрасното в собствената си личност”…
това е накратко теорията за дендизма, тъй както бодлер я е развил в своето прочуто есе за художника константен ги”.

прочетох цитата по телефона на онзи приятел
купих грозде и сок
и слязох надолу по булеварда
за да отидем на кино с друг човек
който онзи ден се върна от берлин

по булеварда още дълго време ще дълбаят и строят метро
което така или иначе ще е гнусно и гадно
сякаш някой по тези улици земи и планини е открил алгоритъм
или той се носи леко из въздуха
и от него няма спасение
затова и се прилага всекидневно
и почти всяка местна идея бива провалена
колкото и добра да изглежда на пръв поглед

/ако идеята е посредствена
или пък лоша
реализацията й е катастрофална/

гледахме обществени врагове
и не ни хареса

случайно срещнати полупознати хора на улицата
ни поканиха на концерт и четене
на сцената в борисовата градина

беше грозно и бутафорно
алгоритъмът беше изпълнен толкова перфектно
че червените папки препълнени с текстове
от които четяха младите мъж и жена
ме върнаха във време
в което не съм живял
което всъщност и те не са живели
но го пресъздаваха идеално
като тънки познавачи
на фалша и бездарието на епоха
която продължава да се навърта

Блогът на Стефан Иванов - http://homily.cult.bg/siv/