СВИДЕТЕЛЯТ НА ЗИМАТА

Пламен Антов

1.

 

цял ден вървене

под зимното небе

в три стиха:

 

колко много нюанси

между сивото и бялото

на зимата

 

останалото –

тишина

 

 

2.

 

В зимата остава винаги

някаква недоизказаност:

колкото и да напрягам слух, не успявам

да чуя падането на снежинката

върху снега:

 

бяло върху бяло

тихо върху тихо…

 

Чувам само тромавите стъпки

на мисълта:

в зимата остава винаги

някаква недоизказаност:

колкото и да

 

 

3.

 

пътеката

се раздвоява. Тръгвам

и по двете

 

 

4. БРАТСТВО

 

моите стъпки

и вълчите само

в снега

 

 

5. СТЕПЕНИ НА СВОБОДАТА

 

последната от тях –

самата

тишина

 

 

6.

 

тръгна ли назад по стъпките си

винаги стигам

другаде

 

 

7.

 

Толкова далече,

толкова навътре –

само детските ми спомени

ме свързват

с хората…

 

 

8.

 

Постигна ли бавността

на камъка – ще стигна

там, където съм тръгнал.

 

 

9.

 

Толкова нюанси между бялото и сивото

на зимата –

споменът за есента

почти безцветен.

 

 

10.

 

Единствената смърт, която

бих си пожелал,

е тази на земята

под савана бял.

 

Отгоре – само кратки

следи от вълк самотен.

И нищо по-нататък.

И нито спомен

за живота.

 

 

11.

 

В която и посока да поемеш,

зад теб остава гледка скрита.

 

И точно в тея ти –

незнаейки – се скиташ.

 

 

12.

 

Неусетно умирам от задушаване,

затаил дъх в очакване

на съвършената тишина…

 

 

13.

 

пътеката

се раздвоява. Тръгвам

и по трите

 

 

14.

 

грак на врана,

кратък пърхот на криле –

парченца тишина

 

 

15. СВИДЕТЕЛЯТ НА ЗИМАТА

 

пристигайки, зад мен остава

толкова неминат път

и тишина, неуловена в думи…

 

за тях – за тях единствено

да мога

да свидетелствам…

 

25 дек. 2008

Гагааница