Памет

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
 
Виж съдбата на всички живи неща
Красива вода висока и чиста на телата с планинския въздух
безмълвно лъчисти пурпурни плащове и знамена
по празничните бойни редове от идващи победни утрини
Една изящна светлина непоклатима от там до тук завинаги
с обрата на живеещото време и годините
 
Всеки човек в лъжа изоставен
а някъде там далечни гордите звуци с победната битка последна
Все някога свършва самотният разказ на тази душа
всичко прощава и сбира едната река
след здрача в безкрайна тъга победния край и начало
И кой от жреците с живота живян
без смисъл и ясно значение
не ще изостави забравил забравен
своите род потекло и съдба
 
Зидарите отхвърлили камъка
Граничните кули са пусти
В средата на дните каменни зидове
Преумножените ничии наши тъжни пристанища
нито студени нито горещи хладни са всички лица
тържествено вечни изправени под знамена и небета не наши а негови
Отнасят нанякъде себе си земи брегове спомени време вечност вселени души имена
ручеи нежни под птичия глас в нощна гора
Здрач в далечните граници с тази всевечна звезда
и вътрешни изгреви залези
Сред земна вечна равнина ронливи брегове
не ще забравим никога своя род и потекло
 
Духът във древен разговор за църквите
до свършека на времената
пастир на всички живи сънища
И да запишем за своите братя тези видения
от целите приземни и страдалчески владения
на всяка наша днешна и предишна Анатолия
и ако има друга следваща
с църквата от Ефес в средината
с обрата на годините и времената
 
Няма и безсловна слепотата с идващото ново откровение
Конете на златистата съдба и конете на мрака -
Обхождат света през кални стърнища планински пътеки
В безкрайни хоризонти обрядът на невинната кръв
Добрите в стенеща тъга злите с фанатични смърти
 
     Сънят е ден на всички наши нощи
И свои редове по лабиринтите на вятъра
в зелени и крайбрежни равнини подрежда
Птица прелетна душата жива само в други времена
Каква безкрайна нощ и вечна тишина
Безспирно шествие от падащи звезди
над всички златни звездопади светове и векове
От небесата цветните сияния -
час на забравени признания и на мечти
над океан от дишащо мълчание
изящно слязла тишина
сред падащите сребърни звезди
 
     Прозрачен въздух стълбищни реки от слънце
с меката зелена пелена от звуците победни и гранични
сива и далечна – дъждовната завеса на света
Пред дверите високи -
бели брегове в зелени слънчеви безкрайни светещи полета
 
 
 
 
 
На Ат. Далчев
ТАЙНА
 
В огромната сънувана и слънчева пустиня облачни полета
мечтаният унес с цялото тихо синьо сияние на онази звезда
душа на добрите неща - и винаги там мое вдъхновение
до хребета на идващото време
 
През стаите здрачът тиха мъгла витае прехожда
с толкоз гордо мислещо мълчание -
Остава добрата душа на нещата мълви и очаква
Отдавна всичко е познато и прочетено
всички пътища на спомена преминати
И винаги в ронливи идни брегове с реката на ограбения беден разум
годините растат затварят свойте самоти -
Врази са старите другари опустял е медлено светът
Само старите години обвиват в тайнствена коприна
живота страстите света
     Смалявай се лъжа смалявай се фалшив живот
напразна сляпа суета в камъка и спомена където реката с истината скита -
Но не в нестихващи мълчания и ничия бездънна самота
които трябва да се изтекат
И опустява медлено светът додето неусетно през деня
по стълбищни завеси в залеза
облачни ята от белоснежни пеперуди полетят
с едничката завинаги родена светлина
 
 
 
 
 
На Ал. Вутимски
ЗАВРЪЩАНЕ 
Напразно Под големите облаци в лесовете смълчани
всеки дохожда сам в тихия здрач
Кога ще тръгнем и ще си отидем
сякаш никога не сме били
с приведени листа мелодии и думи
от тази жива гора която разказва живота
Ловци на очите тъмни и нежни стаяват и милват
тайната тайните пътища и всяка жива душа
 
Край дървета с леки силуети отминаваме
Дните странен спомен в здрача на годините
невидима тъкан прашинки в сребърен въздух
И вечерта е някъде над нас
и слушаме замисления говор на земята
с шепота на всичките неща
Мечтатели мечтаем за гората
направена от облаци и светеща душа
Отхожда слънцето на път -
Пред цялата безкрайност на света
душата дишаща на цялата земя
в незнайна междина на идващите спомени повита
И добър е прозрачният въздух и светът е голям
 
 
 
 
 
На Ив. Пейчев
ЕЛЕГИЯ
 
През траурния креп в стаеното смирение мълчание
под сводовете нежни на тихия покой
и цялото неземно щастие -
духове на бродеща печал
свещено светещо изгнание сияние
далечни поднебесни тържества -
В някое безлунно неизвестно чакане
все търсим този храм който никъде не е помръдвал
 
Светът и името му вечно пътешествие
До някакви ронливи брегове с неясно и позорно унижение
в горчивото небе на своето разсъмване тъжно и тържествено -
     Кой е големият дъжд навика да изглеждаме живи
останали при някакъв неясен жалък ритуал
на нашето несвястно ничие очакване
И винаги си там на хребета при идващото време мое вдъхновение
     Морето има хиляди пристанища небето има хиляди пристанища
Тъжни светещи сияния отчаяние обитава тротоарът през годините
до оградата на храма
И само тъжният покой с мелодиите нежни на листата
е там опора в живите неща
 
А обширният свят необятният светлият ден с големия вятър
пътища дълги живее постила под небето над него
където отваря изящни искрящи врати
покоят белият път -
До морето с последната равна тържествено-бавна вълна
 
 
 
 
 
На А. Геров
СМИРЕНИЕ
 
Денят всезряща вещ през проходите на годините -нощ в нощта
запалени фенери към нежно-траурни врати в своето наникъде завинагиНесвършващи тълпи вълни и приливи
в океани от сълзи на неживяното човешко щастиеИзгубени очи изящно сини мечтани и замислени -
езера край поднебесната повърхност
Отпускаш се забравяш и потъваш
в просънните продънени течения на дните времето годинитеИ някъде все там – към смисъла на своето последно и едничко щастие
 
 
 
 
 
На Ив. Цанев
ПАМЕТ
 
Красив е прозрачният въздух в прохладния лекия ден
Между всички небета земи е домът на жреца среднощният жител
Обитава нощта бълнува за бъдни събития
като дъх през големия свят като лъч в безпределния (другия) ден
Духът сред цялата вековна смесица
в стаения свят в стаено-смълчания залез на тихия ден
 
Прозорците навън възвишено замислени
с тротоарите дърветата и къщите
знаци странни странстващи видения
през дните времето годините –
В стаения свят в стаено-смълчания залез на тихия ден
Дали ще се разкажат подобно снежни приказни видения
всички светли светещи сказания по сипеите с времето сънувани –
В едно отдалечаване последно
Към залезния бряг обетован и все по-нататък
 
Безумно сама душата на хребета който живее годините
И остават само далечни събития
Хоризонтът от всички посоки – невиждащи вече чужди съдби
В отвъдна мараня реалността мълчи
с надеждите обречени стени от днешното във своя вечност оградено
Кои сълзи ще повият с нежен покров това нестихващо страдание
Плач на траурни гарвани в тихия здрач на света
в стаения свят в стаено-смълчания залез на тихия ден
И да възпеем идващия глас застанал вярно пред храма на надеждата
 
 
 
 
 
На К. П.
АРХЕОЛОГИЯ
Потънал с тялото в реките на земята
по тънките криле сребристо щастие
въздухът невидимо високо време
през дланите мълви изтича
в стаените листа на тихо и неземно щастие
И всичко е постигнато пристъпва
с нежната душа
в своята гора реална и сънувана
до падащо листо с водопадната вода
цялата вселена духът на светлината
     Сезоните не са което птиците разказват
Временните пилигрими дали ще донесат
не наши други стенещи мълчания вестители
до вечни златоносни снопове
от всички светове с хиляди години
и хилядните векове в поройни високи дъждове
     Паяк в ъгъла на някакво предълго чакане
или безкрайно ще мечтаем под хладни сводове
храмово ваяние врата
Сезоните и всички видими събития
не са което птиците разказват и мълвят
но трябва да се вярва на техните сказания
 
 
Смисълът на цялата течаща светлина
Блудна блудстваща реалност злото
идва винаги неканено
стоварва се над всички видими неща
което е успокоение за тревата първозданна
заселила света осмислила доброто
И след това е този после други ден
с отпечатъка невидим тихо и безвестно там
 
     Мракът самозванец край престолите гранични
стенеща зараза в няма равнина
всевластно се открива и разказва
без капка свян и страх от тази тъжна своя тъмнина
В зрак от сомнамбулни местности е неговото тук
живее и отмива отминава
     Привидната реалност заразната отрова е навсякъде
С плащ от бавна смърт в охолните вълни на прилива
сянката по стълби златни идва пред унизен и непотребен храм
облачни вселени плеяди божии далечни
сред оскверненото пространство - високата зелената трева
     И само умножено зло изпепелени звездни дишащи реки
оставя абсолютното нищо в пепелите южни стенещи следи
Блудстващото време с човешките души
и божията воля по високи хоризонти
до скверна пасмина нищожества огромна разроена тъжна самота
 
 
В стаеното далечно бъдеще-безкрайно минало
Мириси припомнени и неживяни спомени
разровени от тихите прозрачни стъпки в настоящето
Дървото е дърво -
над всичките измислени представи
разсейващите силуети и тела на словото
непотребни реплики и вдигнати фасади
в които целият живот напразно себе си оставя
     Дървото е протегната идея в светите неща
ваяние символ на вселена трепетно движение докосване
И някъде в хилядите други утринни слънца
намира думи и родини
нарича оживява нежните сърца -
Покой и вдишано мълчание -
целият живот морета океани в мислеща гора
Остава всичко в своята душа Нанякъде натам
 
 
(.VІІ.-.ХІ. 2009.)