Стихове

Тадеуш Ружевич

РАЗСЪБЛЕЧЕН

 

Всички спомени чувства картини познания

понятия и представи които натрупах в себе си

не постигнаха някаква цялост не се споиха

в мен

понякога само доплуват до мен до брега

на моята памет докосват и кожата

едва я докосват с подбити нокти

Не искам да лъжа

не съм нещо цяло останах разбит и съблечен

кой ще спре любопитен над тези фрагменти

аз самият съм много зает

кой в това лудо движение по коридора

където хиляди врати се затварят и се отварят

ще си спомни как съм изглеждал отвътре

кой ще реконструира формата

която не е отпечатана в бялата креда

нито в черните въглища

попитат ли ме внезапно

аз самият не мога да си я спомня

 

казват за мен че живея

 

 

ВРАТА

 

Зидарите са оставили

незазидан отвор в стената

Често си мисля че моето жилище

е твърде условно

лесно влизат

всякакви хора

 

Ако зидарите бяха зазидали

и този отвор

щях да бъда отшелник

 

уви

 

сега си губя деня

да влизам и да излизам

отскоро летяща врата ми поставиха

през ня влизат

проблемите на света

 

но пред нея не се изправи

разцъфнала ябълка нито веднъж

не се появи жребче

с навлажнено око

нито звезда нито златен пчелин

нито рекичка с риби

и жабешко цвете

 

но няма да я зазиждам

може би някой път

през нея ще влезе добър човек

и ще ми каже кой съм

 

 

НОВИЯТ ЧОВЕК

 

Новият човек

е онзи там

тъкмо онази

отходна тръба

която пропуска през себе си

всичко

 

 

ПЛИТКО ПО-БЪРЗО

 

Дължа

да кажа

че душа за жалост няма

душата си отиде

чу се смях

оная млада келнерка

бе тъй изваяна

че би могло от нея да направим

новия човек

и без душа

 

та тя

и задничето е закръглила

по-хубаво

от купола

на катедралата – ще си помислиш –

разкошните й украшения

за малко са заключени

 

душата явно беше разсъблечена

от миналите поколения

днес трябва да живеем

както можем

плитко

и по-бързо

 

 

НИЩОТО В ПЛАЩА НА ПРОСПЕРО

 

Робът Калибан

научен на реч човешка

чака

 

муцуната му в бунището

нозете в рая

обдушва човека

чака

 

нищото приближава

нищото в чародейния

плащ на Просперо

нищото от устата

от амвоните и от улиците

нищото от репродуктурите

разговаря с нищото

за нищо

 

нищото ражда нищо

нищото учи нищото

нищото чака нищото

нищото плаши

нищото съди

нищото амнистира

 

 

Превел Първан Стефанов