Радостина ГеоргиеваИзгнаниците се изнизват на колони,
пред портата на моя дом.
През портата на бащината стряха -
наречена Родина.
Вървят низвергнати -
прозрели същината на нещата,
и на злото, което ни превръща
в подлеци
и мъдреци,
и вечни скитници.
А тежките им стъпки ми напомнят отчетливо,
че е време –
иде моят ред да отстоявам свойто име!
Смирено пред иконата, аз питам:
къде ли, Боже, ще ме пратят?
Къде е прародината на Свободата ?
1989 г.