13 стихотворения

Кръстю Пастухов

*    *    *

На Ана

Казваш

    че усмихвал

                  съм се

подир обед

          във съня си

Сигурно

           сънувал

                   съм те

contre a jour

      на заник

          във Варвара

 

 

*    *    *

В дълбочината

                  на нощта

напирам

            да се вмъкна

А то е само

                 твоят  сън

 

 

*    *    *

            по Жюлиет Греко

 

Живея прав

              дори

                 когато

                     и на стълбите

                           съм легнал

 

 

*    *    *

В градината

             напролет

пръснах

        малко

              семе

                    блус

   и рок енд  рол

за да ми бъде

                 ведро

                   вечер

Сега стоя

             надвесен

и чакам да кълни

                     поне

във тая пуста

                     жега

 

 

*    *    *

Увяхва

        тази сутрин

              бялата иглика

                    край оградата

и затова

        от неразлистената

                                джанка

посвирква  тъжен  кос

Концерт

         за пиколо

                   и пролет

                           от Вивалди

 

*    *    *

В Монмартър

                 така е

сякаш си

          в стария Пловдив

Кръчма до кръчма

                 тракат със чаши

                          връз калдъръма

И неизвестни художници

                     чакат си славата

                                   под дъжда

 

 

*    *    *

Тъй е весела

             и истинска

                    “Ротондата”

                              в Париж

че ти се ще

            да изметеш

                        под масите

                          и тротоара й

където може би

                     на Сартр

                          ще намериш

                                         фас

или пък празна гилза

                              от червило

на Симон дьо Бовоар

 

 

*    *    *

                   На Ана

 

Тъй си

    млада

        и усмихната

с жълто по  носа

сякаш без да кихнеш

си помирисала вратига

 

*    *    *

 

Тъмнината

май не иска

светлината

Всеки

си е свикнал

с битието

 

 

*    *    *

                     На Олга Ш.

             

             Кога ли

          ще си кажем

       нещо  пролетно

                това

     не е стихотворение

              защото

      студът го вкочани

                  и

        зимата рисува

    с премръзнал пръст

            цветенце

        на прозореца

 

 

*    *    *

Ще стана

            лодка

                   без весла

Към Атлантида

                   ще поема

Така разбирам

                      го света

Като стихотворение

несътворено

 

 

*    *    *

Щом тръгвам някъде

оставям чехлите си

обърнати към прага

За да ме срещне някой

с топлина

когато се завръщам                

 

 

*    *    *

Живея

      в свят

      на стъпкани

                    треви

а пък

     тополите

          с небето

             се задяват