Едвин Сугаревтъй много образи бъбрят
в оглушелите ми очи
че всички тези натрапени глетки
свистящи образи думи числа
приличат на настръхнал таралеж
само дето бодлите му не бодат
само дето вече нямаме сетива да разберем
дали бодлите му бодат или не
само дето вече сме само люспи
от ланската кожа на реалния свят
чиято лъскава змия е изпълзяла завинаги
и един ден сърфиращите разбират
че всъщност няма вълна по която да плъзгат
своите плоски мозъци
че всъщност само някакава парола ги крепи
над ненаситното гърло на броузера
че всъщност няма нищо за крепене
тъй като тялото е съвършено непознато
а пък съзнанието се разпада
в светлинни точици върху екрана
че всъщност всичките портали са отворени единствено към нищото
и всички блудни синове си нямат място за завръщане
че всъщност божият свят го няма
и тогава
точно в този миг
ги захлупва вълната
те гълтат солена вода и се опитват да пищят
ала усещат само свойта липса в напълно непознатия
дъх на водорасли и на мрак
шеметният пумпал в черепа започва да издъхва
и да се блъска в хардуерните стени на своята кутия
ала лоботомията
уви
е забранена
и ето ги отворили са сайта на цветята
под който гният костите на децата-цветя
и вдъхват ли вдъхват стерилния въздух
забравили че всъщност нямат ноздри
че ноздрите на този смахнат свят си нямат тях
и че уханието в този миг излиза с натежал корем
от кръчмата на информацията и повръща
повръща право във лицата им
на тях
които никога не са повръщали пред кръчма
които всъщност знаят за цветята
единствено благодарение попътните лайна на курсора
които никога не са отглеждали приемали или поднасяли цветя
които и по време на ерекция си мислят кой уеб ще е добре да се
отвори подир миг
които бяха пратени самички в тъмната гора и кукувиците им
изкълваха хлебните трохи а след това и мозъците
които са така отдавна в къщичката на кокошите крака
че тя е сварила да порасте и да им стане свят
вероятно се усещат много
много вечни
и са наистина
какво ли всъщност става
ако човек умре
ако човек умре
атачват го и го изпращат нейде другаде