Великден

*    *    *

Мирис на лилава фрезия.

Натрапчиво – насън и яве.

Нима това е мисълта ми

към тебе,

            Боже?

*    *    *

На Емона и Петьо Търховски

Закука ме

             кукувица

         на Великден,

закука ме без стотинка в джоба,

но ми пусна

               за утеха

                   тънко перо

                        и шикалка ­–

                                   за мастило.

*    *    *

Две трапчинки се усмихваха.

– Каква симетрия съм сътворил! –

                                   си рече Бог.

*    *    *

Не можах да взема

                     нацъфтялата поляна,

за да я метна

            на трапезата великденска

                        вместо бохча.

Нося ти само

               лютиче

                          в шепата

                                       трепкащо.

*    *    *

Подранила пеперуда

            си подсвирква,

скрита в цъфналата слива.

Вятърът наднича там.

                               Търси я.

*    *    *

Изсъхнали са

            корените ми

                             небесни.

Дори власинка

                               не откривам

                        от своята

                                звезда.

*    *    *

– Измори ме Човекът – рече си Бог

и тишината създаде.

Стиховете са от книгата на Кръстю Пастухов и Любен Лачански “Великден”, София, ИК “Галик”, 2001.