Полски стихове

Кръстю Пастухов

На 3 май 1791 година Полша е втората държава в света след Съединените американски щати, която създава и приема демократична конституция. Затова този ден е най-почитания в историята на Жечпосполита и е обявен за национален празник.

Традиционният стремеж на поляка към свобода и независимост му е позволил да запази идентичността си и да се противопоставя на стремежите на външните сили да го асимилират.

От уважение към силата на духа и културата на Полша й посвещавам тези стихове.

 

 

*    *    *

 

 

Като

       ктитор

                 на Полша Велика

опитвам се

                  да събера в едно

старувките на Торун,

                 Гданск, Люблин,

                   Жешув, Вроцлав,

                    Варшава, Краков,

                      Долни Кажимеж на Висла,

                         Познан и още много красота

но само шепите ми две не стигат

и затова

         ги  милвам

         поотделно

                                с очите си

  наяве и насън

 

 

*    *    *

 

 

Някой снощи късно минал

                              през фоайето

на хотел Сократес

      във  Варшава

и видял Ван Гог

                     да слага

                    във ваза без вода

                         пет слънчогледа

Не вярвам.

         Навън небето

                  бе продънено

                                      от дъжд

и той

     едва ли би дошъл

         без шести слънчоглед

                              вместо чадър.

 

 

*    *    *

 

 

По Нови Швят

             минавам бавно

                          с цилиндър

                                          и бастон

под мишницата лъскава на фрака

Надявам се

             по Коледа

                    поне Огински

                                     да ми кимне

“Джен добри, пане”

и да изтръска от ревера си

                            я пепел от цигара

я

    един

          бекар

 

 

*    *    *

 

 

                    На Ана

 

С Разковниче

               отключих

                              портата

                                      желязна

и те намерих

                     най- подир.

Изтупах светлата ти рокля

             от времето

                    във гънките стаено

и те поведох

           към градината

                        на  Хесперидите

(на покрива

на Новата библиотека

                              във Варшава),

за да откъснем

                   ябълката

                               златна

                                         заедно,

преди

         стоглавото

                          чудовище

                                         Ладон

да

   я

     нахапе.

 

 

*    *    *

 

 

Запълни

          вятърът

                  небето с облаци,

обрули

           и злотувките

                   от старата липа,

врабците си направиха гнезда в мъглата

и колебливо   

            светофарите

                        пропуснаха

                                        колите

                                           на червено.

А аз, макар че

                   малко

                           недовиждам,

все пак

            опитах се

                           Виспянски

                                           да потърся,

Падеревски

            да намеря,

Ян Каспрович и Дора Габе

                                  да открия,

но от мъглата падна

                                   сажда

                                         във окото ми.

Сега се чудя

                      как  улицата

                                             да премина

за да си ида у дома.

 

 

*    *    *

 

 

Мое нежно малко градче

Кажимеж Долни

Надвиснало над Висла с върбички

Ще ми се на пианото да те сложа

и да опитам да те изсвиря привечер

като вмъкна в ноктюрното

едно последно кукуригане

на kogut опечен от тайно тесто

в пекарната на Sarzynski

 

 

*    *    *

 

 

“Окенче”

          е задръстено

                       от самолети

неподвижни и притихнали –

пристигат щъркелите.

И бебета във човките си носят.

Тъй тихо е наоколо,

      че чува се

       на младенците

                   как никнат зъбите .

 

 

*    *    *

 

 

Бих искал

         да кажа

              нещо утешаващо

на някой

         непознат

            по Маршалковска.

Да му звучи

        и  да трепти

край него като  музика    .

Но равнодушния му мозък

вибрациите няма да усети

и ще отмине

                 свиркайки

                               нехайно

С набръчкано чело