Готфрид Бен

   ДВЕ НЕЩА САМО/1953/

През толкова форми премина,

През Аз и Ние и Ти,

Престрадано всичко изстина

С въпроса: за цели какви?

Въпрос детински това е.

Едва късно осъзна ти без жал

Има само едно: понеси го

-дали страст, дали смисъл, сказание-

твоя далеч начертан дългов дял.

Дълги рози, море или пряспата нежна,

Онова, що цъфтя и помръкна във мраз,

Има две неща само: пустотата безбрежна

И от съдбата белязано Аз.

                     ЕПИЛОГ 1949

Вълните пияни на прилива спадат –

Това е часът, кога Синьото мре,

Когато по-бледни коралите стават

Край острова Парау сред здрачно море.

Вълните пияни на прилива секват,

Като чужд дял, ни твой, нито мой,

Те нищо в ръцете ти днес не оставят,

На образи само смълчания строй.

Вълните, въпросите, пламъка –

А после въз пепел виждаш слово стои:

“Да живееш, туй значи мостове да хвърляш

над реки, във които вода не струи”.