Римски рисунки

Кръстю Пастухов

Авторът на тези стихове Кръстю Пастухов днес има четворен юбилей. Вдигаме чаша за теб, Къци - и винаги да останеш такъв, какъвто си бил - по-жив и по-млад от всички ни!

 

 

*    *    *

 

Внезапно падна дъжд

                                     във Рим

и си откърших

          клон от стогодишна пиния

                                         вместо чадър

Бях варварин

                      но никой не ме забеляза

 

 

*    *    *

 

Вървиме над съсирено море от кръв

                                                   на гладиатори

                                                                  и на мъже,

чиито статуи

                 и днес

                         препречват пътя ни

                                                        през Рим.

Залято вече е с асфалт морето,

                           затворено е с плочи древни

                                                       и запечатано

                                                                  с павета –

безлични

като нас.

 

 

*    *    *

 

Японци

                в Рим.

А кой

       ще пази

           къщичките им

                                     хартиени

с препълнени хладилници,

когато севернокорейци тихичко

по островите

                 гдето слънцето

                                        изгрява

пропъплят.

 

 

*    *    *

                                            На Ана

 

Подарявам ти

                        онзи

                      отворен прозорец

                                                от Рим

дето цяла нощ

                   през ноември

                               една бугенвилия

пищеше от радост

                    че нови пъпки

                               се разпукват

                                    по клонките ѝ

и ти ще ги видиш на заран

 

 

*    *    *

 

               На светите братя Кирил и Методий

 

На пода

         в Сан Клементе

                               намерих

от  чимшир листенце

                        и го прибрах

Все още

        след толкова години

               е  твърдо

                     лъскавозелено

и ухае

 

 

*    *    *

 

По Виа Апиа

                 оглеждам се

                                  за стръкче здравец,

ей тъй,

         за да го стрия в шепите си,

та да усети Ана

             този Божи ден във Рим.

Но нийде здравец не расте,

             а само бугенвилия,

                   която се е вкопчила отколе

във  древното море  под нас.

 

 

 

*    *    *

 

                   На Йозеф Гуарниери дел Джезу

        (лютиер)

 

Понеже

             в Рим

                      годините

                              наслагани са

                                              безразборно

надявах се

           да срещна

                          il Prete Rosso и

                                      Найджъл Кенеди

на моста пред

                 Castel Sant’ Angelo

                        с паничка за стотинки

                                      пред краката им

скрибуцащи La Primavera

Но няма никого

                 Навярно Рижия абат Вивалди

                                   е вече във Венеция

А Найджъл в Краков е

                         и магданоз

                                    сади

                                        в  градината  си

 

 

*    *    *

        На Ани и Красимир

 

Едни и същи

 камъни и тухли

                            живели са

                                от хиляди години

                                                        в  Рим

и всяка къща

               затова е братовчед

                                              на  друга

Те сигурно

      нашепват

                                     нощем

                                                имената си

и, както казва Салваторе Куазимодо,

                       една на друга

                                         тихо

                                               ги

                                                   напомнят

 

 

*    *    *

 

На via Marguta 10 (или 110?)

не знам

            дали Фефе

                      развявал е кърпичка

или пък Джулиета

                              е махала отгоре

Но вече не е тяхна тази улица

               и по паважа не пристъпват те,

а само ние – двама чужденци –

                    целуваме се във дъжда

                                     под  стряхата им