306

Студената топлина на стая с отворен прозорец.
603.
Завъртам главата на порцеланова кукла с ключ. Нейната статика.
Визията се пречупва през лупа и се разпръсква в северното поле на точки, звуци, вопли.
Всичко: Дуално. Иреално. Фантазно.
Пречупено през моето Аз и нейната статика.
Нейната статика и моят страх, плахостта ми, несръчността ми.
Апетитът ми към разрушаване на макети-живот,
вино,
чупене на графити на моливи,
драскане,
падане в дупки.
Баклава.
(като)
Плътта, която захапвам и дъвча.

Девствеността ми. Очите ми, пълни с небе.
Двойствената ни природа.
Длани, потопени във вода откъсват
цветето на дъното на езерото
на покрива на коoперацията
на ъгъла на Иван Асен и Гогол.
Аз съм
вътре, между две празни стаи, вътре.
Не слушам тишината, взирам се в нея
и презирам пашкула, обвил ме.
Облизвам го,
полепвам плътно, задушавам се,
загнездвам се,
заспивам.
Минимализирам мислите си.
Теоритизирам и без това скучната материя, защото нямам за какво да мисля.
За нещо.
Ятаган, чайник и подводвица.
Друго.
Минимализирам мислите си.
603-та стая.
Там има музикална кутия. Бледо синя.
Когато издърпаш връвчицата с топче.
Цялата стая потъва в сини звуци, синя светлина, сини тайни, сини въздишки.
Стъклата треперят,
чашите изливат виното на пода,
през процепчетата между дъските потича надолу
… към стая 306
Само една капка натежава от тавана.
Вече съм в стаята отдолу-нагоре, вперила поглед в нея,
в очакване,
натежава, натежава,
променя формата си, прилича на малка елипса,
еластична,
отразява бъдещите цветове на тази стая, която още няма плът,
защото съм от скоро в нея и дъхът ми не е докоснал всеки ъгъл.
С върха на пръстите си чертая карта във въздуха.
Карта от цифри,
йероглифи,
ноти,
фигури,
линии, пресечни точки, неизвестни

Цитирано от Блога на Ясен Василев - http://yassenvasilev.wordpress.com/