Тръненият венец и цветан тодоров

гледам как
мъжът и жената се целуват
той я хваща за дупето
смеят се
и накрая
преди да станат
си закриват очите

мисля си
че е лесно да затвориш очи
даже без да си даваш сметка за това

да живееш в едно тук и сега
в което да се окопаеш
без да усетиш

да се довериш на една дребна част
от предоставените
истини знание разделения
ценности и предразсъдъци на епохата
в която живееш
и да загърбиш всички останали
без даже да искаш
да ги погледнеш или разбереш
макар да са на малко усилие
на отместване на погледа на любопитството
и на егото което е убедено
в някаква една-единствена правота

чакам да минат петнайсет минути
за да вляза в шведския културен институт
който е на отсрещния тротоар

ще има разговор между
цветан тодоров и бьорн ларсон

все още не съм излязъл от постановката
на която присъствах допреди малко

всеки първи петък на месеца от 15 часа
в нотр дам
тръненият венец на христос
бива изнесен от рицарите на гроба господен
за обожание и благоговение от вярващите
под звуците на хор и орган

тръненият венец е достигнал париж
след като е бил заложен за заем през 1238
при венецианци
от византийския император балдуин II
на следващата година луи XIX
го откупва

десет години по-късно през април е осветена сент шапел
където са намерили своето място и други реликви
някои от които изчезват след великата революция

влизам в малката зала на шведския институт
таванът е с гредоред
публиката е запълнила всичките
и без това малко места

цветан тодоров
оформя ясни и стегнати изречения
лишени от превземки и дори от парижки акцент
когато представя книгата на бьорн ларсон сънят на филолога

/тодоров ми прилича на покойния баща на един приятел/

в последвалия разговор
нямаше нищо изключително
но и нищо глупаво
стана дума
за синтеза на истина и красота в литературата
за живота им на езикови емигранти
за граматическата и стилистична свобода
на шведския език
за нарцисизма на френските писатели
за неприятното политическо понятие франкофон
затова че ако можеш
трябва да преживееш писателските митове на париж
и да ги оставиш да бъдат митове и минало

думите на френския българин и на френския швед
остават на заден план
в очите и ушите ми още е нотр дам -

опашката от смирени тихи хора
които чакат
за да се поклонят прекръстят
и да целунат венеца

/короната от тръни
които римските войници
свиват от хинап
и поставят за унижение
върху божия син
преди да го разпнат/

миризмата на вяра и тамян
които витаят във въздуха

не съм вярващ
но се интересувам
за разлика от много вярващи
които не се интересуват
не знаят дори каква е формата на църквата
и в ежедневието нямат нищо общо
с елементарната християнска етика
въпреки иконите броениците и кръстовете
които имат по стените в ръцете или на врата си

в християнството винаги ще ми е интересно
/това и още хиляда други неща/
онова обяснение
на света като книга
и всичко произтичащо от това

никога не бих могъл да си затворя очите
за този подреден и смислен мироглед
за който е много по-лесно да се плъзнеш
по клишетата
които нямат нищо общо с истината

излизам от института
минавам край кметството
пред което има тенис кортове
и екран на който дават мачове от ролан гарос

катедралата нотр дам вече е затворена
книжарницата шекспир и ко
естествено е отворена
отварям автобиография на писател
чийто живот се е пропукал и счупил
приближавам хартията към носа си
и си внушавам че съм усетил същия мирис
когато се наведох над трънения венец
за да го погледна отблизо
и да го целуна -

страница оживяла литература