СТихове

Кръстю Пастухов

*    *    *

 

Все още чакам

                    злото

                          във добро                           

                                 да се превърне

на сянка свил се

                       под живовляк жилав

А може би

           наивен съм щурец

                         но мисля   си

                                     че мравката

все някога –

                   по пълнолуние

           ще ме целуне

 

 

*    *    *

 

Ако ти река

           че те обичам

ще те излъжа

Ако мълча

           пак  сигурно

ще те измамя

 

 

*    *    *

            

                      На Ана

 

Все тъй си хубава

като преди

но можеш ли

                    сега

                          да ми дадеш

от устните си

                    ъгълче усмивка

за да се върна там

където те видях за първи път

 

 

*    *    *

 

                    На Ани Станчева

 

Пих вода

           от  Fontano di Trevi

Имаше

           вкус

        на две-три

                   светли

                          капки

                             парфюм

 

 

*    *    *

 

                           На Ами

 

Толкова

       хубава си

И Ботичели би подлудила

ако той сам

от красотата

не  беше  побъркан

 

 

*    *    *

 

                   На Ана Кодрич

 

Навремето

              във Тива

                     създаден

                           бил закон

художниците и поетите

да показват пред света

красивата

           усмивка

                  и устните

като мушкато цъфнали.

 

Не грозното.

 

А глобата била голяма

           щом не го спазваш

Отрязани ръце

 

Очи – набучени

                   на тъмнината

                          в тръните

 

 

*    *    *

 

                             На Олга Ш.

 

Какво чудо ще е

               да те видя

                        в рамката

                              на вратата

открехната

вместо

в мейла

 

 

*    *    *

                     

                        По Кшищоф Зануси

 

Сън – без сънища

Денят – обрасъл

                     храсталак

Две бузи необръснати

Един през друг

                        наслуки

дните се прескачат

И свят един прехожда

идва друг

Май  време

                  да се мре е

За да се върнем скоро

    и да избуим

като пшениченото

                          зърно

събудено

  през клепките

          прихлупени

               от Слънцето

 

 

*    *    *

 

                    На Светла Г. 

 

Как

   светло

             и леко

на китарата

            свири

Сякаш

         лее

           амброзия за други

А всъщност

          пее

               за себе си

                         мисля   си

светло и леко

Само за себе си

 

 

*    *    *

 

                На Мартулка

 

На пристанището

           се поклащат

               десетки лодки

с красиви

               женски

                            имена.

И с всичките

            бих  искал

                 да отплавам

на Керкира.

А,  Боже,

            ти?