Хайку

Едвин Сугарев

*

 

Есен е

Слънцето свива гнездо

в черните клони

 

 

*

 

Как грее

последната дюля

между челюстите на зимата

 

 

*

 

По цял ден слушам вълните

а вечер варя чорба

Толкова прост е животът

 

 

*

 

Къде си светулко

Не хваща

старото ми огниво

 

 

*

 

Виж

линиите на дланта повтарят вече

жилките на сухите листа

 

 

*

 

Със сива пепел

утрото покрива

въглени и звезди

 

 

 

*

 

Махай се

спори с вятъра

и размахва ръце плашилото

 

 

*

 

Бог

има дъх на пръст

Ала нехае тревата

 

 

*

 

В своята мрежа

свит е на топчица паякът

под есенния вятър

 

 

*

 

Думите

ме забравиха

Тишината ме приюти

 

 

*

 

Тревицо крехка

и една калинка стига

за да те приведе

 

 

 

*

 

Дори и камъните

вече се здрачиха

Само моето момиче в мрака свети

 

 

*

 

Моя болко

замряха тръстиките

върху пясъка вятърът спи

 

 

*

 

Съборен мост

Единствено споменът

преминава отвъд

 

 

*

 

Слънце

подир дъжда

И светлината танцува

 

 

*

 

Дълъг път

Самотен стар чортен

ме среща като побратим

 

 

 

*

 

От клон на клон

си подхвърлят

катеричка дърветата

 

 

*

 

Череша кръв

Плашилото и косът

все така приятели остават

 

 

*

 

В пресъхналия кладенец

сребреят

костите на мъртвите луни

 

 

*

 

Виж го

жабчето върху репея

Буда на лотосов цвят

 

 

*

 

На двора играят деца

В мен някой мълчи

и чака

 

 

*

 

Бий тревога пазачо

По тъмничния зид

се катери бръшлян

 

 

*

 

Колебае се

замисля се реката

постигнала своето устие

 

 

*

 

Дрипав бор

В пробитите му джобове

единствено вятър подрънква

 

 

 

*

 

Ръждиво слънце

С тънък сърп септември

коси далечни птичи гласове

 

 

*

 

Прекрасна вечер

Гледах залеза

и слушах песните на птиците

 

 

*

 

Селца

наклякали по хълма

бърборят си в привечерта

 

 

*

 

Тъжно е

Кости от корени

в пресъхналата река

 

 

*

 

Жълтурчета

в тревата светят

Безпризорни мънички слънца

 

 

*

 

Тъй зелени са

поляните на хълма

че небето бледнее над тях

 

 

 

*

 

Без да бърза

осветява лист след лист

есенната луна

 

 

*

 

Бръмбарче

лази по репея

Напива пътьом капчици роса

 

 

*

 

Носи спомените си

старецът

Наръч дърва за огрев

 

 

*

 

Житна нива след жътва

Кълват безгрижни врабци

и не мислят за зимата

 

 

*

 

Кукувице

колко още ще продължа

да пиша стихове и глупости да правя

 

 

*

 

С меки венци

мъглата

дървесните клони оглозгва

 

 

 

*

 

Отлитна гарванът

и остана

само луната на голия клон

 

 

*

 

Летна привечер

Пъплят сенки по прашния път

по-плътни от хората

 

 

*

 

Тъй много се скитах

Вече стигнах отвъд

самото пристигане

 

 

*

 

Нежно е

това разнищено небе

Прозирен е животът ми

 

 

*

 

Безсрамни

в леглото на вятъра

любят се водните кончета

 

 

*

 

Каква осанка има сянката ти

ясене

Влизам като в дворец

 

 

 

 

*

 

И тавана

превзеха мишоците

Скоро ще стигнат луната

 

 

*

 

Есен е

Вече повяхват

пеперудите и цветята

 

 

*

 

Смълчани щурци

Изчакват

да спре да дърдори клепалото

 

 

*

 

Лястовицата

толкова бърза

че просто зачерта небето

 

 

*

 

Делва

Самата хлад е

формата на водата

 

 

*

 

Тежи

от звездни гроздове нощта

лисицо на душата

 

 

*

 

Мракът на моята стая

като добър домакин

посреща на прага луната

 

 

*

 

Станал съм

твърде рано

Свети ми само снегът

 

 

*

 

Аз не говоря

Моят глас е само скърцане

на някаква забравена врата

 

 

*

 

Посадете над моя гроб

само скитнишката тояжка

Тя със сигурност ще разцъфти

 

 

*

 

Вятър духна

пламтящите макове

Отива се пролетта

 

 

*

 

Идва и си отива

без да шуми

росата

 

 

 

*

 

Непознаваем е бог

освен

в молитвения шепот на листата

 

 

*

 

Щастливо събуждане

Пробуди ме трясъкът

от падащи ледни висулки

 

 

*

 

Меси хляб старицата

сякаш замесва

градиво за ново сътворение

 

 

*

 

Сигурно и коренът цъфти

в друго някакво небе

съвсем различно

 

 

*

 

Нехайната чайка

полюшват

забързани към прибоя вълни

 

 

*

 

Слети с тишината са

къщурките

Само вятърът по покривите слиза

 

 

 

*

 

Хладнее

и питки тор

по-усърдно замесват жените

 

 

*

 

До черковната порта

просяче дири подслон

под внезапния дъжд

 

 

*

 

Тъй тихо е под дъждеца

в подножието на Шей

А чортените си бърборят

 

 

*

 

Сън край пътя

И през него също

продължавам нататък

 

 

*

 

Флейти забравени

Тишината

вашите хралупи обитава

 

 

*

 

Черно-сиво-бяло

се оказа тялото

под дрехата на есента

 

 

 

*

 

Пред прозореца

цъфнала слива

Колко тъмно е всъщност в мен

 

 

*

 

Недей да чукаш

с клони по прозореца

Направо влизай ветре

 

 

*

 

Като дух на отвъдното

гарванът

потъна в сливовия цвят

 

 

*

 

Сред зидове роден

не ме поробва

единствено хоризонтът

 

 

*

 

Богат съм

Толкова изгреви вече

в паметта ми звънтят

 

 

*

 

Пуст път

разсякъл равнината

Наоколо само щурци

 

 

 

*

 

Мият пода на кръчмата

Забърсва парцалът

нозете на последния пияница

 

 

*

 

Крехък мост

Като детска люлка

полюлява го вятърът

 

 

*

 

Излинели жита

Бледо слънце

между диплите на мъглата

 

 

*

 

Не могат

да не танцуват

тези цъфнали в розово вишни

 

 

*

 

Дъх на мащерка

Звън на пчела

Те моите стъпки обсаждат

 

 

*

 

Охльо-бохльо

росата сварила

да кацне върху рогцата ти

 

 

 

*

 

Обли хълмове

Само мъглата

идва да ги погали

 

 

*

 

Глътка от извора

Тялото сякаш

е пресъхнало кухо дърво

 

 

*

 

Мъгливо е

Обгорена за угар нива

и сред нея самотно плашило

 

 

*

 

Достигнах билото

а ето го и камъка

който вакли облаци пасе

 

 

*

 

В мразовитата утрин

малко по-дива

по-остра е планината

 

 

*

 

Стари мои обуща

накъде сочат днес

разръфаните ви бомбета

 

 

 

*

 

Мярна се

напи се с мрак

скри се в облака луната

 

 

*

 

Наех сергия

и сега продавам

пейзажите на паметта

 

 

*

 

Ранна пролет

По дърветата напъпили

пеещи птици цъфтят

 

 

*

 

Плътен мрак

Само в ъгъла на верандата

трепка в паяжина луната

 

 

*

 

Вълната се дръпва

и мидите

с хиляди устни шепнат

 

 

*

 

Нощта отмина

Будят се предметите

и придобиват плът и очертания

 

 

 

*

 

Стопи се пътеката

Кой път да хвана сега

безразлични гори

 

 

*

 

Грак на врани

приковава тишината

върху вкаменената мъгла

 

 

*

 

Пуст бряг

Смирили се вече вълни

И една остаряла чайка

 

 

*

 

Махни се снежинко

И без теб тъй много белота

натрупаха годините в брадата ми

 

 

*

 

Малки нивици

Стълби по склона

за някой несбъднат бог

 

 

*

 

Водни кончета

Нежни бразди

по лицето на вятъра

 

 

 

*

 

Пчела съм сякаш

Прелитам

от болка на болка на болка

 

 

*

 

Предутринна мъгла

Нощта е

издишала съня си

 

 

*

 

Тайна е

Духваш глухарчето

а се взривява вселена

 

 

*

 

Картонените замъци

оловните войници

Заточеното на тавана детство

 

 

*

 

Построих си колиба

и гледам

през покрива й едрите звезди

 

 

*

 

В шепите червени

на селцето

нежен звън от хлопки ромоли

 

 

 

*

 

Песен на щурец

Защо ли

си спомних миналите дни

 

 

*

 

В Камен бряг навярно

макове цъфтят

и вятърът отнася цветовете им

 

 

*

 

Бели чайки

над стъменото море

сякаш неподвижни срещу вятъра

 

 

*

 

Чаша вино

изтляла лула

и горчивия дим на мислите

 

 

*

 

Свърши вече виното

приятелю

Ще ти сипя лунна светлина

 

 

*

 

Помни

че и брегът си спомня

за твоите боси пети

 

 

 

*

 

Лек ветрец

Едва-едва люлее

и паяжини и треви

 

 

*

 

Цвят на акации

дъх на трева

Привело се е небето

 

 

*

 

Гледам дланта си

Познатите линии

сякаш са излинели

 

 

*

 

Пеят цикадите

и в синята камбана

чукчето на слънцето звънти

 

 

*

 

Таен вир

Тук реката

сигурна се е любила

 

 

*

 

В прилива

кафяви водорасли

Утаени чаени листа

 

 

 

*

 

Тъмнее в долината

а пък тук

боровете още аленеят

 

 

*

 

Топчица смола

Око

вгледано в сърцевината

 

 

*

 

Бавно

бавно разгръща ябълката

розовите си цветове

 

 

*

 

Изкатерва се къщата

нощем

по въжето на топлия дим

 

 

*

 

Подхвърля луната

монети

все в моята чаша вино

 

 

*

 

Мълчаливо вървим

и преглъщаме думите

в мразовитата нощ

 

 

 

*

 

Мокър

и със сгърчени листа

последният див божур

 

 

*

 

Има някой

с пелерина от мъгла

в криволичещите пътеки

 

 

*

 

Най-сетне кацна

уморена птицо

в гнездото си сред костите на здрача

 

 

*

 

Замрели тръстики

на вашия покой

колебанията свои завещавам

 

 

*

 

Сред многото жълъди

виж

увиснала и луната

 

 

*

 

Слепи селца

Вървят в мъглата

и с тояжки потропват

 

 

 

*

 

Прегърбен бор

Търси нещо изгубено

в тъмните сенки на другите

 

 

*

 

И тази зима

ще падне снегът

И тази пролет ще се стопи

 

 

*

 

Нощно къпане

Свети водата край мен

сякаш плувам в небето

 

 

*

 

Гладува паякът

И вятърът донася

дъх на гнили есенни листа

 

 

*

 

Скрит зад прозореца

виждам

изкълваха врабчета мига

 

 

*

 

Лек ветрец

Едва-едва потрепват

сенките на старите тръстики

 

 

 

*

 

Как само се търсят

как само се галят под вятъра

клонките на върбата

 

 

*

 

Запусната пътека

Скърцат под петите ми

черупките на мъртви охлюви

 

 

*

 

С ветрилото си

люшка маранята

далечните планини

 

 

*

 

Късна есен

В изоставени села

гладни врани грачат през вратите

 

 

*

 

Падна сняг

и заличи

всичките изминати пътеки

 

 

*

 

Отеква мостът

и самотните ми стъпки

разговарят с тъмната вода

 

 

 

*

 

Щедър е този бор

Куп сухи шишарки

за огъня

 

 

*

 

Всяка вечер

отивам до езерото

и пиша стихове върху водата

 

 

*

 

Далеч един от друг

По вятъра ти пращам вести

приятелю на хълма

 

 

*

 

След дълъг път

разтварям портите на сянката

като роден дом

 

 

 

*

 

Будуват жабите

А една

скочи върху луната

 

 

*

 

Бедно селце

но под стрехите злато

Царевични кочани

 

 

*

 

Вятър след дъжда

разтърсва

натежали от влага листа

 

 

*

 

Внезапно

като примигване

между клоните кръгла луна

 

 

 

*

 

Гътна прасето в снега

пияните си колачи

Алена олелия

 

 

*

 

Пъпките пролетни ли

отбрулиха

преживялата зимата шума

 

 

*

 

Рижи брегове и

плитки бързеи

Мостове от дълги голи сенки

 

 

*

 

Надигна се

после полегна пак в облака

тази ленива луна

 

 

*

 

Когато бог надуе своя саксофон

есенни листа

самотни стъпки

 

 

*

 

Стъпва по склона

гората

с възлести стъпала

 

 

*

 

Канарите са

бавни удавници

Дълбока е тази трева

 

 

*

 

Сам съм

От тишината си сплетох хамак

и се излежавам

 

 

*

 

Бистър извор

В него само няколко

отронени от вятъра цветчета

 

 

 

*

 

Ще спя на пода

Едно щурче

в леглото ми се е поселило

 

 

*

 

Дойде мъглата

Първо изтри планините

после и разцъфналите клони

 

 

*

 

Надлайват се кучета

Помежду тях

нахапана тишина

 

 

*

 

Леден вятър

Вече зъзнат

дори игличките на бора

 

 

*

 

Почти до вечния сняг

тези чорлави остри цветя

толкова дръзки

 

 

*

 

Викът на кукувицата

открехна

портата дървесна пред луната

 

 

*

 

Замаяна светлина

Някой спи

приютен в луната

 

 

 

*

 

В зрялото жито

внезапни пътеки разтваря

скитосващ се вятър

 

 

*

 

Мравки по листа

отмъкват

току-що изписаните букви

 

 

*

 

Огън край пътя

Приютява нощта

искриците и светулките

 

 

*

 

Дълъг тътен

Покривджиите на небето

керемидите сменят

 

 

*

 

Тиха нощ

Прибоят не разделя

морето от брега

 

 

*

 

Нощен лов на риба

Тъмни резки по водата

под лунната светлина

 

 

 

*

 

Прекланям се пред теб

безимен кръст

Какви ли изгреви е виждал мъртвият

 

 

 

*

 

Стар монастир

Тук лесно слиза бог

а хората се качват трудно

 

 

*

 

Отлитна славеят

Напразно песента му

опитва се да го догони

 

 

*

 

Роса в розата

Чувам жужене

на прежадняла пчела

 

 

*

 

Избяга хвърчилото

Ще запомни ли детството

че небето ни вика при себе си

 

 

*

 

Разресва

лекият ветрец

крехката още трева

 

 

*

 

Младата лозница

е доказала

че обича силно да прегръща

 

 

*

 

Мъртва еднодневка

между страниците

на книгата за вечните неща

 

 

*

 

Старо гробище

но цветята

не питат дали да цъфтят

 

 

*

 

Погасна лятото

Върху дъгата кацнали

свирят към отвъдното щурците

 

 

*

 

Лежа по гръб

и гледам облаците

как идват и си отиват

 

 

*

 

Бавно бавно потъваме

Ще остане трева

разлюляна от вятъра

 

 

 

*

 

Камъните

последни

ще дойдат да се сбогуват

 

 

*

 

Редки дни

Да бъдеш като камък

край който животът струи

 

 

*

 

От изгрева ужилена

чепати се почесва се

дивачката круша

 

 

*

 

Сам в планината

Огромна луна

моите стъпки попива

 

 

*

 

Тръгна си вятърът

Само моите стъпки

по опадалите листа

 

 

*

 

Смила пъстри зърна есента

в бяло брашно

за зимата

 

 

 

*

 

А толкова нежно

коренът

обладава пръстта

 

 

*

 

Звън на чанове

Идат стадата

и подир тях вечерта

 

 

*

 

Тъмна нощ

но и в нея дори

дърветата цъфнали светят

 

 

*

 

Отмина годината

Между двата прозореца

мъртви мухи

 

 

*

 

Не ще разкаже

ястребът ранен

никому за небето

 

 

*

 

Тихо е

 Единствено росата

е подранила навън

 

 

 

*

 

Мрачен ден

ала по бръчките му плахо

прокрадва се на пръсти светлината

 

 

*

 

Голи скали

лунен прах

и точи бръснач прибоят

 

 

 

*

 

Търкалят се

дни в паметта ми

Непометени сухи листа

 

 

*

 

Ето го кълвачът

мой побратим

в мистериите на продълбаването

 

 

*

 

Розов кремък

Сякаш къс

от вкаменено сърце

 

 

*

 

Счупиха ти огледалцето

луна

голите зимни дървета

 

 

*

 

Не пиша

само препредавам

дочутите безмълвия

 

 

 

*

 

Пак сам на брега

Млечен път

тази нощ ще ми бъдеш ли стряха

 

 

*

 

На старата ми

каменна възглавница

гущерчето сигурно ме чака

 

 

*

 

Стихна вятърът

Иде дъждът

Все по-жадно дишат цветята

 

 

*

 

Дъждовна капка

вместо монета

в дланта на просяка

 

 

*

 

Слана в гнездата

и ненакърнено

от птичи полети небе

 

 

 

*

 

И ти остаря

камъко

Млада приижда тревата

 

 

*

 

Тихо

Танцуват в огнището

сенки и светлини

 

 

*

 

Зимно езеро

Търся себе си

под дълбокия лед

 

 

*

 

Раната закърня

Болката

спи на топло

 

 

*

 

От кухнята на манастира

синкав дим

смесва се с молитвите отлитащи

 

 

*

 

Изтънял е кирпичът

на къщния зид

и небето прозира

 

 

*

 

Над Пуктал гомпа

крехко е небето

Крехко е и се рони

 

 

*

 

И тази пролет

дойде тревата

до моя самотен праг

 

 

*

 

Красотата е винаги тук

Единствено очите

закъсняват

 

 

*

 

Не бързай толкова

човече божи

Сянката ти вече се задъхва

 

 

*

 

Паяче

плете тънка мрежица

между Бусон и Башо

 

 

*

 

Плевят жените

жълтите си нивици

малки като божа стъпка

 

 

 

*

 

Джапа

хлапето из локвите

между облаци и  слънца

 

 

*

 

И няма как

под този хоризонт

да не бъдеш съвсем невръстен

 

 

*

 

Орехче

садих те като малък

Днес плътната ти сянка приютява

 

 

*

 

Идат гнилите

мъртви листа

Няма ги вече щурците

 

 

*

 

Замряло селце

Самотен петел

кукурига по пладне

 

 

*

 

Стадо диви кози

Още малко и

ще изкатерят небето

 

 

 

*

 

Вледенен водопад

А като тъпан думтеше

изпращайки есента

 

 

*

 

Отвъд превала

други планини

И друг към долините им се спускам

 

 

*

 

Не ми е нужен мост

ни брод

Стига ми само дъгата

 

 

*

 

Между толкова лилии

как ли ще се огледа

ококорената луна

 

 

*

 

Не чакам никого

но тишината

със сигурност ме очаква

 

 

*

 

Мъгла над реката

Само по птичия глас

разпознаваш стаените острови

 

 

 

*

 

Речни камъко

имаме обща съдба

И през мене тече животът

 

 

*

 

И локвата е

достойна

да отрази небето

 

 

*

 

Минавам по моста

Отнася реката

светлините и моята сянка

 

 

*

 

Къде си детство

Скърцат сухи листа

под големите ми подметки

 

 

*

 

Живях навън

живях съвсем отвъд

където само свободата е канон

 

 

*

 

Виж

муха върху мухоморката

мие крачета в росата

 

 

 

*

 

Мама сега е

едно със смъртта

Вече нищо не ни разделя

 

 

*

 

Старо гробище

Избуяла трева

Всъщност тук е родината

 

 

*

 

Думите се свършиха

и пиша

единствено с отблясъци и сенки