Свободата днес и тук 14 Ноември 2018  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ПИСМО ДО ЕВГЕНИЯ

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Любен ЛАЧАНСКИ

Госпожо,

ако знаех истинското ви име и настоящия актуален адрес, нямаше да пиша бадева във виртуалното пространство. Щяхте да получите моето частно мнение по повод панихидата на майка ви Людмила Тодорова Живкова, вие да ме напсувате и всичко да приключи просто и с вкус. По български. Но щом се изживявате като публична личност и никой не знае реално: коя сте, къде сте и защо трябва да се съобразяваме с прищевките и демимонденските ви превземки, огласявам мнението си в един приятелски сайт.

Госпожо Евгения, знам че никак не ви е лесно. Опитвам се да ви разбера, но въпреки литературните си сръчности не мога да провидя, докога ще се правите на национално необходима.

От Евангелията знаем, че е ужасно да живееш в лъжа. Но още по-ужасно е, когато лъжата се трансформира във вечна и принудена мистификация, под въздействието на една доказано престъпна клика. Има го и по-белетристично опростено в романа „Бесове” на покойният руски писател Фьодор Михайлович Достоевски. Препорчвам ви го.

Вие сте публично известна в пределите на Европа с това, че сте внучка на комунистическия велможа и тоталитарен управник Тодор Христов Живков. По-късно ставате и негова приемна дъщеря с фалшив нарочен закон, приет от бутафорното Народно събрание на Н Р Б под натиск от дядо ви.

Казват, че тогава бил много разстроен от кончината на майка ви, а вас много ви обичал. Странно, тъй като комунистите от неговата порода се гордееха с точно обратните чувства и категории, които те наричаха „комунистически ценности”. Не искам да изпадам в излишни умозатруднителни подробности, затова не цитирам дати, алинеи, номера, страници и броеве на бутафорните документи, оформили тази лъжлива ваша самоличност. До тук нямате никаква вина. Даже сте жертва на насилие. Насилие над вашето непълнолетие от един болен, синилен и развратен от безмерната си власт, необразован и корумпиран криминално-политизиран бандит.

С проста сметка мога да дам и сведения на колко години сте била на 10 ноември 1989 година. Но, нали сте дама, ще премълча. Тогава, вече пълнолетна и самостоятелна можехте в един миг да придобиете онова, което всичките окрадени милиони на странната страна България не биха могли да ви дадат. Свободата. Индентичността. Можехте да си върнете и леко пренебрегнатото бащино име, да се простите с „бесовските” илюзии и да се превърнете в един уважаван човек. Българите сме сантиментална пасмина и обичаме да правим от нечии жертви наши светци.

Предполагам и коя е причината, че не го сторихте. Убеден съм, че тя е и единствено материална. В захаросаните издания на дядовите ви мемоари се говори за морал, толерантност и прочее нафталинени скуки. Откровени глупости.

Нали никой не ви отне възможността да обичате и да се грижите за Т.Хр.Живков /въпреки грижата и на Б.Борисов/. Никой не ви отне уникалния дар да плетете своите уникални жилетки и ританки. Да обичате и да се грижите за Тодор Иванов Славков, ваш брат и племеник едновременно. За недосетливите, ще припомня че това е днешният милионер, дето си търси съпруги по телевизиите. /А, иначе разправят, че бил голям пич и сводници хич не му трябвали. Но знае ли човек, нещата се променят?/. Никой не ви забрани да приемате грижите и съветите на Иван Славков, ваш пастрок и зет едновременно. Вярно, че за пред зрителите на Суматохата /според Радичков/ и тримата споменати, днес имат биографии на политически затворници. Но това е биография-менте и вие много добре го знаете, макар и да не искате да го разберете.

Онези „страшни” събития са се оказали благодатна почва и за вашата кариера. И търговска и политическа. И това си е точно според Ленин Вл.Илич. Той твърди, че е направил такава държава, в която всяка шивачка ще може да я управлява. А, ние мислехме, че я преподредихме? С малко, но за винаги! Уви, не! За жалост.

Госпожо Евгения,

трябва да признаете, че вашата политическа кариера се разви по- зле и от тази на модистка, шивачка или стилистка. Както искате я наричайте. Вторичността и меркантилната обремененост са неотменен знак за качество и в двете ви начинания. Провалихте се и като плагиат на покойната си майка. Варианта да възродите асамблеи, детски дандании и спукани камбани на фона на „Бистришките баби”, също не сполучи. Здраве да е, може пък да ви върви в любовта?

Повярвайте ми госпожо, нямаше и да се сетя присмъртно за вашата личност и трескава народолюбива дейност, ако вие не бяхте ме предизвикали с панихидата по повод 70-годишнината на покойната ви майка.

Бог да я прости, тя е ваша майка и вие нямате право да не я тачите. Обратното би било кощунство и още по-жестоко от това, дори да си член на БКП. Никой не ви обвинява за факта, че искате да почетете покойницата. Никой няма право да ви обвинява. Иначе ще заприлича на хухавела Сидеров, комуто пречат Намаз-молитвите на мюсюлманите в София и извън страната ни даже. Но, на и Путин не му помага в православаната любов към хората. Както и да е...

Та, ако вие госпожо Евгения, не ми проглушихте ушите, че освен майка, покойната г-жа Людмила Живкова била и учен и държавник и миротворец и дететелюб и сърцевед  и... /можете да допълните по памет, а излишното да зачеркнете/ аз нямаше да ви пиша това нелюбезно писмо. Досежно панихидите, ние православните христяни сме приели, те да се правят на няколко позволени от религията и от гражданството места:

Около надгробието на непрежалимия покойник.

В храм, със съответния църковет ритуал или в дома на най-близките му роднини.

Има и някои изключения, но тъй като майка ви не е, в което съм убеден, Христо Ботев, генерал Иван Колев или Владимир Димитров-Майстора, тях няма да пояснявам.

Знам, че не сте от православно-християнско и религиозно семейство. Това, много добре го знае и оцелялата ни общественост. В нормите на политкоректността, само споменах как се процедира в държава, в която правосланото християнство е официална религия вписана в Конституцията.

Не държа да ми отговаряте, дали майка ви е изповядала друга религия или култ. Това не ме интересува. Интересува ме, защо решихте да превърнете СУ ”Св.Климент Охридски” в капище на странни, макар и неназовани култове и пристрастия. Кой ви даде този ненавременен съвет и заедно с него разрешението да поканите там стотина сеирджии. В последна сметка, кой ви отключи вратите и запали лампата? Не се извинявам за определението на присъстващите, защото освен вие и дълбокоуважавания ви от ТВ-публиката брат, друг едва ли таи нежни и сантиментални чувства към вашата скъпа роднина? Не споменавам имена, защото писмото ми ще се превърне в рекламен афиш на фарсови герои и анонимен миманс.

Искам да ви убедя госпожо Евгения, че тази политическа поръчка, която необмислено извършихте спрямо паметта на родителката ви е  грях и с странен колаж от пошлост и цинизъм.

А, може би, вие точно това сте имала предвид, като отмъщение за „вашето щастливо детство”.

А, стига бе! Едва ли? Прекалено е литературно за да се роди в почва от Правец. Знам, че вие няма да ми отговорите, защото вашите ментори вече го сториха с вайкания в екраните на нашите телевизори.

Да, ние сме неблагодарни талибани, които не са могли да разберат светлите пориви на Людмила Живкова? Хайде- де, как пък само Богомил Герасимов и Любомир Левчев ги разбраха, а аз не можах. Навярно не съм дорасъл, а Радко Радков, поетът, покойния я разбираше и пишеше на салфетки в ресторанта на СБЖ възхвални стихове за нея. Повече пиянски, нежели хлабествени. После се кръстеше най-искрено и: ”Че кой друг ще направи театър на луд човек, как няма да и напиша още една ода?”

Добре, че имаше и тогава неколцина прилични хора, та не публикуваха всичките му „салфетки”. Но, Радко, Бог да го прости, е талантлив и покойник, и не може да се защити. Затова ще цитирам една епиграма, на нине здравствующий поетушка, който може да ме опровергае, че не съм прав и за времето и за идеите и за пространството на вменяваните ни идиотизми.

Тогава по София, а мисля, че и в страната се бяха преекспонирали пана с прочутия „Леонардов човек”. Оня, дето е в „квадратурата на кръга”. А в просташкия ни, иначе цивилен живот, пак ни беше подгонила поредната криза на плановия комунистически растеж.

Осемдесет и шест лева заплата, два лева и шейсет стотинки сирене. Гроздовата на същата цена, ако не беше вече три лева и двадесет стотинки. Електроенергията и кюмюра и при дядо ви се плащаха. Цинична раклама светкаше над главите ни срещу ЦУМ:

”Спестявайте за летуване - в ДСК”. А, къде другаде?

И доката се чудехме дали да не изпием и този ден евентуалните си спестявания в някой от прослушваните клубове, /СРС - имат завидни традиции в кръчмарския бранш/ един от нас /не споменавам името нарочно, за да не създавам активни борци/ написа следното:

„МОЖЕМ ДА СЕ ХРАНИМ И С ХОРМОНИ,

НО РАБОТИМ ЗА СВЕТОВНАТА ХАРМОНИЯ.

А КОЙТО ИСКА ДА КЛИНЧИ

ЩЕ ГО ШИБА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ”.

Според запознати с тогавашните норми в МВР-ДС, за подобно волнодумство даваха от 3 до 5 години затвор. Естествено, че само за тунеядство, хулиганство, обявяваха те за луд и ти разплакваха и майката и цялата фамилия. Така, че ни Блаватска, ни Рьорих можеха да те спасят. Понякога дори и дядо ви не искаше. Той много, много обичаше да наказва. Попитайте вуйчо си /брат си - Владимир Тодоров Живков, как се направи специален експрес-закон за да го вкарат  лично него в казармата. На превъзпитание, щото нещо много се беше разпуснал. Нали и той щеше да бъде министър. Това, културата във вашето семейство я нямат за занаят. Цялата култура, уж тайно, ходеше на поклонение при Ванга. Брежнев и Андропов и те тайно. Така е и до днес с други, по-демократични Вангелии. Съчиненията за споменатата Ванга са равни по брой на съчиненията на обожествявания Тодор Живков. Може и да са повече. Писах  ви, че културата в България никой я няма за нищо. Затова и вие се опитахте да превърнете най-приличния ни Университет в ритуална зала. Успяхте. Стана скандал... А на вас, по-добре стана ли ви? На идната утрин събудихте ли се по-добра? Или се почувствахте, като министър на обединената ни култура? Странно защо си спомних, че в СУ”Св.Климент Охридски”, след опиянението от промените, за кратко имаше мемориална плоча на загиналите преподаватели и студенти антикомунисти. На несъгласните... После тя изчезна незнайно къде. Но това едва ли има някаква връзка точно с вас Евгения. 

Бъдете здрава. Другото е Божие провидение...

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional