Покоpени от възможното тук

С надути от Бъдни вечер и Коледа платна сме поели към Новата година. 2013 – каква ли ще е тя.

 Ако ни е ясен смисълът и целта на пътешествието през годините. Ако то не е просто  натраплива пукотевица и произвеждане на шум. Ако не сме като листа, разпилявани от вятъра. Ако не сме безропотни частици от пъзел, които някоя ръка подрежда според сценария си.

Всеки от нас успява или не успява в различна степен. Всеки очаква или поне таи надежда да му се случат хубави неща.

Южноафриканецът Майк Хорн например е екстремен авантюрист – покорител на невъзможното. Той е първият човек, обиколил екватора. Някъде из джунглата на Амазонка го ухапва отровна змия и пет дни Майк е между живота и смъртта. Оцелява и продължава.

Следващата му цел е да обиколи северния полярен кръг. На сантиметри от лицето си вижда зъбите на бяла мечка. Подготвял се е за експедицията по съвети на хора, които са били по тези места. Има добра екипировка, сателитен телефон, вакуумирана храна – все необходими за оцеляването му неща. Но той притежава и още нещо. Демонстрира го по време на всичките си начинания – несломима воля и решителност да постигне целта си. Преследва я неотклонно.

Не винаги смелостта и всичките му качества решават дали ще го бъде или не. Има стечение на обстоятелствата, има и късмет. Той се учи в движение. Инуитът Симон го научава как да построи иглу за 20 минути и какъв точно сняг да избира. Научава го как да разпознава дали белите мечки са опасни в момента според поведението и следите им. Това са все неща, които са от съществено значение, за да оцелееш в една сурова и негостоприемна среда.

През годините нашата България, без да е край полярния кръг, забележимо се превърна за мнозинството от населяващите я в негостоприемна среда. Това не се вижда от екрана на телевизора. То е всекидневното неуютно и все по-трайно усещане – независимо от всички инфраструктурни постижения. Те не са извънземни такива, а са в реда на нещата. Т.е. – не са изключителни и чудеса невидени, за да присъстват обширно в новините.

Ние сме екстремни авантюристи, но не по своя воля и като такива – плащаме съответна цена. Очертава се тя да е все по-висока. Отказ от реформи, комфорт за монополи, зелена светлина за едностранна енергийна зависимост. Състезателно придобиване на недвижима собственост в България, изкупуване на български бензиностанции, интерес към БДЖ – и всичко това от един източник. Отново с интересите на този източник и обслужващия го местен персонал е обвързан предстоящият референдум на 27 януари 2013. Този референдум ще допусне истински отговорното експертно и полезно за страната решение да бъде замъглено от политически игри. Хазартно се предоставя възможност да надделее неосведомено, манипулирано и пристрастно мнение.

Съвсем реалистично е това мнение да превърне днешните и бъдещи поколения българи в доживотни енергийни роби. Засега се очертава крепостното ни енергийно „право” да изчезне по един единствен начин – с изчезването на последния българин.

Организираната пасивност или безразличие по въпроса е също някакъв вид избор. „Изборът” да изядеш торбите сол, да понесеш боя или да си платиш. Или пък да опиташ и трите. В момента „перспективата” влиза като влак в тунел без изход. Отказахме се дори да разберем дали притежаваме залежи от шистов газ – да не навредим на земята си, да не замърсим водата си. Съгласихме се обаче да съхраняваме в тази земя отработено ядрено гориво. Вероятно то е по-полезно.

Приели сме чуждия избор да бъдем екстремни авантюристи по оцеляване в собствената си страна. Приели сме да бъдем заложници на вредни за нас интереси. Приели сме вятърът да ни смита като листа по пътя си – накъдето реши да е този път. И едва свързващите двата края, и балансиращите някак, и финансово непритеснените – се държим като козата от родната поговорка за собствения си крак, докато вълците наближават.

Глутницата не отвлича цялото стадо наведнъж. Днес ще отвлече една коза или овца. Утре – друга и т.н.

Майк Хорн не се смята за нещо повече от другите. За себе си казва, че е екстремен авантюрист, тъй както някой е например писател, обущар, учен или колбасар. Неговият избор е да преодолява нови предизвикателства, да прави неща, които друг не е правил – без да натрапва избора си на останалите. Без да подлага живота им на опасност или да го обрича на мизерия. Изборът и отговорността са негови. В рискованите експедиции го подкрепят семейството и екипът му. Всички са мотивирани и действат на предела на възможностите си. Действат добросъвестно, а не симулативно. И най-важното – проявяват безусловна солидарност.

Досега за нас избираха какво е добро, без да носят отговорност, дори ако се окаже обратното. Има основания да вярваме, че практиката няма да претърпи промени.

Наближават избори и всеки търговец ще разпъне шарената си сергия да предложи познати, изтъркани или маскирани стоки. Имаме избор да кълвем или да не кълвем. Да, никой не е съвършен. Но някои са направо опасни. И ако чакаме да се появи идеалният и неопетнен кандидат-херувим с ореол на Спасителя, от чието рождество изминаха броени дни, ще си останем с едното очакване.

Да си отговорим първо на въпроса кой донесе най-малко вреда за България от началото на прехода. Моето мнение е, че тези, които го направиха, промениха курса й в посока на съюзите, където тя членува днес. Това, че поведението издава определена шизофрения, е въпрос, над който е добре да се замислим. Да се замислим доколко този път е необратим. Защото се трупат обезпокоителни признаци и блика запах на носталгичен нафталин.

А тези, които принесоха най-малка вреда, също да се замислят – нямам предвид обезсмислилото се вече трибуквие, от което някога плискаше възторг и смисъл. Добре, ще гласувам отново за вас – не виждам нищо по-добро. Но някога, докато не се е появило това по-добро, покажете някаква самокритичност и не бъдете толкова самовлюбени. Защото враждите между вас са една от причините да се подкопае и нашата солидарност. Отдавна вече не сме 2 223 714. Но определено можем да увеличим сегашния си брой, ако покажете повече отговорност и безкористност – дори не точно вие да сте на белия кон. Или да се примирим окончателно, че наред с днешната безрадостна картина, отстоявате едното си присъствие в парламента. Така, че да си останем покорени от възможното тук.

По Коледа не се случиха чудеса. Но може би невъзможното все пак предстои. Нямам предвид способността ни да режем ленти към ново и ново дъно.