Моята 2012 в Русия – годината на белите лентички, големите срещи и стария-нов президент

В края на 2012г. потърсихме хора, които да представят годината и събитията в страната, в която живеят през тяхната гледна точка. Диана Кулчицкая, която е журналист, докторант на факултета по журналистика на Московския държвен университет разказва за Русия. Утре четете писателката Ружа Лазарова за Франция:

През изминалата 2012 Русия почти през цялото време беше във фокуса на световните медии. От протестното движение, зародило се през зимата, до пънкарските истории на момичетата от групата Pussy Riot. За мен всяко от тези събития имаше свое измерение, тъй като живея в Москва от много време. Ето някои от моите лични символи на 2012.

Гости от страната и чужбина

Ще запомня изминалата година с две срещи. Първата е свързана с посещението на сегащния премиер, а тогава все още президент на Русия Дмитрий Медведев в Московския университет. Тя има дълга предистория. Всъщност това беше вторият опит на Медведев да заслужи разположението на студентите. Първият през октомври 2011г. не му се удаде, тъй като направи фатална грешка. Факултетът по журналистика на Московския държавен университет бе използван като площадка за срещата на Медведев с негови привърженици, представители на различни младежки организации. Съответно в залата почти нямаше бъдещи журналисти. Въпросите бяха режисирани и всичко изглеждаше много театрално. Това силно разгневи студентите, които поискаха да има второ посещение, по време на което бъдещите журналисти да могат да зададат най-скандалните и сериозни въпроси, които ги вълнуват.

Аз присъствах на тази среща като докторант на МГУ и мога да кажа, че Медведев изкара поправителния си изпит пред студентите. Нямаше модерация на въпросите и много от присъстващите получиха възможност да попитат президента много неща. Обаче общото впечатление все пак беше смазано. Виждаше се, че пред нас стои човек, който се оттегля от политическата сцена и отстъпва мястото си на друг.

Втората среща е свързана с посещението на друга известна личност, чието име сигурно дори е по-известно в света от това на Медведев. През октомври ненадейно създателят на Facebook Марк Зукърбърг дойде в Русия за кратко, за да обсъди с руски бизнесмени развитието на своята социална мрежа. Никой не бе предполагал, че той ще има време да се срещне и със студентите на Московския университет. Обаче това се случи. И залата на университетската библиотека бе претъпкана с младежи, жадно чакащи да видят своя кумир.

Когато Марк все пак излезе на сцената и започна да отговаря на въпроси, магията на младия мултимилиардер мигновенно изчезна. Той говореше баналности, повтаряше наизустени фрази, а най-много студентите се разочароваха от това, че Зукърбърг не можа да назове нито една своя любима книга. Срещата наистина беше странна, но аз ще я помня дълго. Пък и всеки милиардер си има своите странности.

За протестите

Ако преди протестите не бяха популярни в Русия, то 2012 несъмненно ги направи такива. Години наред руснаците не излизаха на улиците, за да изкажат своето недоволство. Ако имаше и някакво несъгласие с политиката на правителството и президента, то не излизаше извън стените на руските домове.

След декември 2011г. обаче всичко се промени. Масовите акции станаха реалност. Аз осъзнах това, когато започнах да виждам хора в метрото, вързали бели лентички на дрехите си – символа на протестното движение. Протестиращите престанаха да бъдат безлики както преди. За мен те бяха съвсем конкретни хора – приятели, познати, съседи. В обкръжението ми имаше поне десетина човека, които редовно посещаваха протестните акции, макар и да не бяха фанатични опозиционери.

Всяко нещо обаче има и своята опака страна. Признавайки, че сред протестиращите имаше много мислещи и вярващи в каузата хора, може да се каже и друго. Модата да се ходи на митинги малко опорочи самия замисъл на протестното движение. Много от младите хора не отиваха да протестират заради идеята, а по-скоро да се покажат като свободомислещи и да се позабавляват с приятели. За съжаление, сред моите познати имаше и такива.

За стария-нов президент

Тъй като имам руско гражданство, и аз имах правото да гласувам на 4 март. Запътих се към избирателните урни с твърдото убеждение, че моят глас няма да е от голямо значение. Такова чувство имаха и доста мои приятели и познати, които не гласуваха за Путин. Повечето знаеха, че резултатът вече е предопределен.

Това усещане обаче го нямаше в по-малките градове. Там повечето избиратели все още вярваха на Путин и пускаха своите бюлетини с надеждата той да спечели. Изминалите избори показаха, че бишият-нов президент все още има голяма подкрепа в провинцията, но продължава да губи точки в мегаполисите и столицата, където нараства недоволството от политиката му и се формира нова средна класа, която не може да бъде удовлетворена от обещаната стабилност, а иска по-добър живот и перспективи за растеж.

Независимо от протестната активност обаче, 2012 година не можа да роди сериозен опозиционен лидер, който да може да си конкурира с Путин. Макар и да имаше желаещи да се включат в президентската надпревара, никой от новите политици не успя да убеди болшинството, че заслужава да управлява страната през следващите 6 години