Енергийната 2012-та

Deutsche Welle

2012-та беше година на енергетиката. Ако не вярвате, питайте едновременно Путин, Барозу, Обама и Бойко Борисов. Следват аргументите на Татяна Ваксберг.

За Путин през 2012 г. Русия си осигури безапелационно влияние в Европа, защото най-после газопроводът "Южен поток" получи зелена улица. Той ще доставя толкова много газ от Русия до Европа, че ще обезсмисли всякакви други амбициозни доставки до континента.

За Барозу през 2012 стана окончателно ясно, че двойнствен подход към руския газ не е възможен. В края на лятото Европейската комисия започна да разследва Газпром за нарушаване на антитръстовите закони в съюза. Три седмици по-късно Комисията придоби правото да контролира газовите договори на страни от ЕС с трети страни. А също и правото да се произнася по тях в 9-месечен срок.

За Обама през 2012 година изгря първата светлина в руския газов тунел – появи се реална надежда, че шистовият газ е точно тази алтернативна енергия, която светът търси, за да се освободи от монополистите-газопроизводители.

Все пак София подписа

За Бойко Борисов през 2012 година енергетиката беше неспирно главоболие – годината започна с протестите срещу технологията за добив на шистов газ, премина през безброй пъти сменена политика по отношение на строителството на АЕЦ Белене и приключи с подписа под "Южен поток" – договор на държава от ЕС (България) с трета страна (Русия), а следователно и договор, който в близките 9 месеца трябва да бъде разгледан в Брюксел.

Но 2012 беше само първата измежду много следващи „енергетични“ години. 2013 ще започне с референдум за строежа на ядрена централа, ще продължи с преценката, която Европейската комисия ще даде на договора за "Южен поток" и най-вероятно ще засегне новите технологии за добив на шистов газ, доколкото Европа и САЩ хвърлят огромни усилия в откриването на подход, който да е щадящ природата.

Но измежду всички тези събития едно е безспорно основното – това е ролята, която България изигра в определянето на европейската зависимост от руския природен газ. Това стана с подписването на договора за "Южен поток" от страна на София. Това беше последният подпис, необходим, за да стартира проектът.

Сбърка ли София?

По новия газопровод ще се транспортират до 63 милиарда кубически метра газ, което е четири пъти повече от нуждите на страните, през които ще преминава тръбата. Когато, и ако, газопроводът стане факт, ще се окаже, че "Южен поток" превозва 80% от целия обем руски газ, доставян в Европа.

Точно седмица след като България подписа спорния за Европа газов договор, в Москва се обсъждаше друго решение – как самата Русия да започне да произвежда шистов газ и шистов нефт. Тази задача беше определена от правителството като стратегическа, а разработването й за години напред беше поверено на Министерството на енергетиката, което, на свой ред, да го възложи за изпълнение на Роснефт и Газпром.

Според официоза Российская газета: "Русия трябва да усвои технологиите, които са позволили на САЩ да извършат шистовата революция и да се отскубнат напред като лидери в добива на газ“.

Бурна година, наистина. Толкова бурна, че в края й не е ясно кое от двете е по-вярно – че с подписа си София е обрекла Европа на зависимост от руския природен газ или че с подписа си София е вкарала себе си в капан, пускайки през България баснословни обеми на скъпия природен газ, докато светът (Русия включително) се мъчи да подобри шистовата технология в името на една безопасна и истинска газова революция.