Свободата днес и тук 01 Март 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ЩЕ СЕ СЛУЧИ, ЗНАМ...

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Цанко Серафимов

 

МЯСТО
 
Потръпвам при звъна на меден чан;
примирам от дъха на бор пирински.
Начало буйно и последен стан
за мен е този земен кът, единствен.
 
Роди се тука мойта жал човешка
и неспособността да мразя някой.
Със обичта си може би съм смешен?!...
 
Оставам роб на майчиното мляко
 и на кръвта с погребаната слава...
 
Със теб се сливам, Земьо, тук оставам...
 
 
 
СВЕЧЕРЯВАНЕ
 
И пак се люшна старият хамак,
завързан между Пирин и Родопа –
последен полъх след последен мах
и той смълчан и клет потъна в гроба...
 
Над него близките ридаха вкупом –
и със сълзи, и без сълзи, - а сетне
подири всеки своята хралупа,
 
подвластен на живота си суетен...
До здрач самичък – като грозна врана –
 
на хълма само лудият остана...
 
 
КОРАБЪТ
 
Умряха Гавраил, Илия, Нако...
Олекна сякаш корабът-живот.
А вятър бие все така напряко –
на палубата вия като скот...
 
И няма кой риданието мое
да утеши в това крушение.
Навярно ще изтлея бавно в зноя
 
на болката, учуден и винен
защо със кораба се нося сам
 
без цел и без посоката да знам...
 
 
ТИШИНА
 
 
Все повече не искам да говоря.
Сънувам, че в земята съм се вкопчил
и като яворов вековен корен
сълзите хладни на недрата точа.
 
И с тях очите слепи аз умивам,
а те усмихнати се вглеждат в мене –
надежда нова в блясъка откривам.
 
Самотните са винаги смирени,
защото разпознават своя шанс
 
и в тишината болката тешат...
 
 
НОЕМВРИ
 
Валяло е нощес и върховете
пак се събудиха с мустаци сиви.
Не съм увяхнало пиринско цвете –
край мен все още бродят самодиви...
 
И ето ме с фиданка във ръка
и с нова, със безкористна надежда –
във топлата кошутина лъка
 
със трепет аз дълбоко се навеждам
дърво да посадя, макар да зная,
 
че сянката му няма да позная...
 
 
СПОМЕНИ
 
 
Натрупаха се цели планини
и хоризонтът идва все по-близо –
души ме тази близост. Светлина
ми трябва и живот без злоба, низост...
 
Но за каквото и да си помисля,
нахлуват ветрове студени, зли...
Затуй не искам вече да прелиствам
 
годините – че споменът боли...
Мигът е бременен със минало.
 
Върти се шареното колело...
 
 
ТИРАНЪТ
 
 
А той отново бие барабана,
подскачат ударите във кръвта –
над мене издевателства тиранът,
щастлив от сладостите на гнета...
 
И вярва, че със сила завладява
екватора на моето сърце.
Но всъщност волята ми той калява
 
и аз надборвам мъките-овце.
Ей, виж – побягна сам тиранът гузен,
 
измамна бодрост на врата нахлузил.
 
 
НЕВИДИМ
 
Ако от някаква трибуна жалка
ме видите да махам със ръка;
ако с костюм излъскан, горд, нахакан
суетност лигава пред вас тъка,
 
навярно няма да съм аз това.
Търсете ме във схлупените хижи,
в неизречени на глас слова,
 
в очите на обречени на грижи...
Ше ме намерите в дъха на цвете,
 
приспало бурите на вековете.
 
 
ВЪРБА
 
Разчорли вятърът косите руси
и погледа отчаян скри от мен –
до ствола й момиче в кротък унес
очаква с трепет момък устремен.
 
Но той не идва, той е безразличен
и бурята не го довя насила.
С тъга тя името му нежно срича
 
и моли Бог за помощ и закрила.
Върбата само болката усети
 
и клони спусна – там сълза засвети...
 
 
БОТЕВ
/молитва/
 
Не ме упреквай, Божий ми поете,
че падам слаб пред твоя образ скъп.
Аз обещавам – до дъха си сетен
на сляпата ти вяра ще съм стълб.
 
Не ме жали, че мен мори ме срам,
че горд съм още с гузната си съвест...
Ще се пречистя в тайнствения храм
 
на твойта смърт. Ех, прошката е късна...
Мълча пред твоя обелиск студен,
 
а капещата кръв потъва в мен...
 
 
 
КАМЪК
 
И аз си нося своя камък тежък,
но не да ви замервам с него подло
със сключени от зла омраза вежди,
а ураган когато ни споходи
 
да съм непоклатим на свойто място.
Но няма ли във някой ден зловещ
със тази тежест на гърба, със трясък,
 
в прегръдка смъртна да ме позове
на битието гълтащата бездна?...
 
Не, аз съм камък – за темел потребен!...
 
 
ПОГЛЕД
 
Не се плаши от погледа ми ти,
макар че мракът на нощта извира
от будните клепачи и крещи,
огласяйки с мълчание всемира...
 
Очите си със длани не закривай,
когато радост в погледа ми свети,
макар че във душата болка дива
 
ме удря със вълната си девета...
И мрак, и светлина в едно събирам –
 
пулсирам в тях и в тях умирам...
 
 
ВЕЗНИ
 
Стремя се във живота си да пазя
разумно равновесие и аз,
макар със разум и душа да мразя
на всеки ред барутената власт.
 
Държа в ръце везните меродавни
и чакам тяхната присъда точна.
А мерят те с бездушност хладна, равна
 
как мойта кръв от гняв клокочи:
че пак стрелката подло се навежда
 
и на лъжата тя поклон отрежда...
 
 
СЛЕД ПЛАДНЕ
 
А тази сутрин се събудих ведър,
забравил за терзанията нощни;
очаквам и денят да бъде щедър
и черните ми мисли да разроши.
 
И ето: планове красиви зреят,
издигам кули от илюзии;
подготвям се да тръшна даже змея,
 
отдавна който все към мен пълзи...
Но пладне мина, облак чер се вижда –
 
и страховете пак със гръм прииждат...
 
 
 
ЩЕ СЕ СЛУЧИ, ЗНАМ...
 
 
Към мен животът не е много щедър,
дори свиреп просъсква със коса
и тъй смразява той лицето бледо...
Аз тая участ в гроб ще отнеса...
 
Но не унивам, пъча рамене –
така спасявам огъня в душата,
на поривите буйните коне.
 
Но идва ден, когато в свойта шатра,
в очите с хлад, смъртта ще ме покани...
 
Ще звънне жално селската камбана...
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional