Защо китовете се самоубиват?

            Заглавието взех от едно интервю с проф. Михаил Константинов. Както той тогава, така и аз сега ще кажа, не знам защо китовете се самоубиват. Но мисля, че е полезно да открием защо ние самите самоубиваме дясното в България.

            Първо, искам да кажа, че не съм член на никоя партия, и не съм била. Очевидно е обаче, че съм привърженик на ДСБ (а преди това, на СДС). Това сигурно личи по много от нещата, които съм писала, а и няма защо да го крия.

            Второто нещо, което искам да кажа, е благодарност. Преди всичко, на г-н Сугарев, който, независимо, че не мисли като мен, публикува текстовете ми. С това, освен че уважава знаменитата фраза на Волтер, той показва колко вярно е названието на сайта му. Благодаря и на моя добър приятел и колега, проф. Мишо Константинов, с когото спорим много и за много неща, но истината е, че той ме стимулира да публикувам даже и такива текстове, с които не е съвсем съгласен. Накрая искам да благодаря и на г-жа Славея Балдева, не само за това, че подкрепя някои от нещата, които съм написала, а най-вече за това, че се включи в дебата за десния път и бъдещето на България. Струва ми се, че колкото повече хора се ангажират в такъв дебат, много по-лесно ще разберем накъде отиваме. А точно ние, десните, имаме нужда да разберем това.

            И така, въпросът всъщност не е за китовете. Въпросът е за дясно мислещите хора в България. Вече съм казвала това, че те са твърде малко – около 300-400 хиляди души. И е некоректно поставена задача (Мишо добре знае какво значи това) да сравняваме 2 милиона и 200 хиляди гласа през 1997 г. на десни, леви и всякакви други, докарани до ръба на отчаянието хора, с 285 хиляди гласа през 2009 г. на хора, които отказаха да разпознаят като дясна опакованата в целофан партия ГЕРБ.

            Мисля, че голяма част от проблемите в дясно са свързани с названието „дясно мислещи” хора. Ако за ляво ориентираните избиратели, не е нужно много мислене за призивите на леви партии за социална справедливост, независимо как тези партии могат да я постигнат, то привържениците на десни партии преди всичко са „мислещи”. Иначе, те няма как да са и десни. И тук е един от парадоксите в дясно. Колкото десни, толкова и идеи за дясното. И понякога, се виждат разликите, виждат се личностите, но не се вижда общия път напред.

            И вижте докъде стигнахме в такъв задочен спор с г-н Сугарев. Спорът ни се концентрира в това, кое е по-голямото зло за България, БСП или ГЕРБ. И неявно бях упрекната в това, че съм от тези, които не помнят миналото си. Но аз добре го помня. Бях още дете, когато баща ми, Бог да го прости, учител, философ и педагог, един от много малкото хора, които съм познавала с дар от Бога да бъде учител, беше уволняван и разкарван из училищата в страната, защото отказваше да бъде конформист. Но където и да отидеше, учениците му го боготворяха, а това беше най-важното за него. Какво после на мен ми се е случило, няма нужда да разказвам. Помня също и това, че в ново време, всяко управление на БСП водеше страната поне до криза, ако не направо до катастрофа. Лошото е, че управлението на ГЕРБ по нищо не се различава от лошите практики на БСП. Даже относно зависимостта от Русия няма никаква разлика. Обвързването с Русия за доставките на газ на най-високи за Европа цени и то на принципа „плащаш, а пък ако искаш, ползвай”, трикратно завишени цени за газопровода Южен поток, какво са, ако не диктат?

А най-лошото би било следизборна коалиция на ГЕРБ с БСП. И това съвсем не е невъзможно. Тогава, за какво спорим?

Като публицист, но в същото време и поет, г-н Сугарев търси сбъдване на идеалното в живота въобще, и в политическия живот, в частност. В реалния живот обаче не става така. Няма го идеалният лидер, няма я идеалната партия. Да не говорим, че идеалът въобще е субективно понятие.

От друга страна, аз съм математик-приложник. Въпреки, че математиката е най-абстрактната наука, аз трябва да прилагам методите й в конкретни практически задачи. И съм се научила да гледам на приложенията й съвсем прагматично. Основното е, в какви условия прилагам определена математическа теория, и дали тя е валидна за тях.

Затова, сега ще се опитам да разсъждавам съвсем прагматично, като основа за това ще бъдат резултатите от анкетата „Какво е необходимо, за да има дясна партия, която да е способна да печели избори, а не просто да оцелява” в сайта на г-н Сугарев. В тази анкета съм гласувала и аз, както и много други дясно мислещи хора, читатели на сайта. Ще започна отзад напред.

Само 2.5% не могат да преценят. Останалите мислят и избират. Гласуване за СДС избират едва 4.14%. Дали това не е защото сегашното ръководство на СДС позволи тази партия да бъде прелъстена, употребена и изоставена от ГЕРБ? Вероятно затова 1.95% избират смяна на сегашното ръководство на СДС. Тези почти 2% бих ги причислила към несъгласните с политиката на новото ръководство, а основното в нея е отказ от Синята коалиция. Следващите два въпроса обединяват около 56% от гласувалите (55.63%), и това са онези, които искат нова Синя коалиция около ДСБ.

Така стигаме до онези 35.79%, които избират „СДС и ДСБ да се саморазпуснат, за да се създаде нова партия и начело да застанат необременени от прехода лица”. Нарочно изписах цялото предложение от анкетата, защото всяка негова част се нуждае от коментар.

На избралите това предложение преди всичко искам да напомня, че след половин година има парламентарни избори. И тъй като съм прагматик, а освен това съм изкушена от алгоритмите за решение на дадена задача, искам да кажа следното. Саморазпускането е най-простото нещо на света. Събират се ръководствата на всяка от двете партии и си решават да се саморазпуснат. А техните членове и привърженици? Кой ги попита? Аз например, по никакъв начин не искам ДСБ да се саморазпуска. В интерес на истината, не желая това и на СДС, освен ако те сами не го пожелаят. Само членове на СДС имат навика да определят какво трябва да прави друга, различна от тяхната партия, в частност, кой да й е лидер. Но дотук беше леката задача.

Сега искам да попитам избралите този отговор, как си представят създаването на нова партия. Как си представят изграждане на местни структури, за което е нужно много месеци работа. Как си представят регистрацията на новата партия, за което са нужни както време, така и борба с институции. Та СДС, съществуваща партия, едва успя да регистрира новото си ръководство за изборите през 2009 г. Защо някой си мисли, че съдебната система в ръцете на ГЕРБ сега ще бъде благосклонна към нова дясна партия? Не съм специалист по партийно инженерство, затова с проблемите на евентуална нова партия дотук. Но според мен, единственото, което би се получило от това е, че за парламентарните избори просто няма да има дясна партия. А кого обслужва такова решение, всеки може сам да разбере.

Нека обърна внимание и на „необременените” от прехода лица. Изобщо не ми е ясно как ще определим кое лице е обременено, и кое не е. Както видяхме около обновяването на различни ръководства на съдебната система, твърде много лица са „обременени” от прехода. Обременени от прехода ли са Емил Кабаиванов и Борис Марков? И ако не са, какво от това? А ако са, пак какво от това? Ами, нищо. Те не са важни. Стигаме до важното.

Ами тогава нека да си го кажем. Обремененото лице на прехода е Иван Костов. Няма по-обругаван, омаскаряван и демонизиран политик в годините на прехода от Иван Костов. Никой от премиерите на България от 1990 г. досега не е бил подлаган от ДС-арските медии на  такова преследване. Защо ли? И поради тези причини, не малко хора искат Костов да напусне председателския пост в ДСБ. А това какво означава, освен да капитулира пред ДС? И тъй като този човек има невероятната вътрешна сила да отстоява своите принципи, знание и можене, трябва ли и ние, десните, да се самоизядем заради това? Това знание и можене не ни ли е необходимо точно сега, когато страната ни е набутана в дупката на мизерията и безизходицата? Костов има много критици и сред десните, но кой от тях, освен да знае и може поне колкото него, ще се ангажира да се впусне в политиката и е готов да спасява държавата? А Костов е готов. И за това ли трябва да се самоизядем?

Ще се върна към заглавието и пак ще кажа, не знам защо китовете се самоубиват. Хубаво би било да разберем, за да ги спасим. Но по-важно е да разберем защо десницата се опитва да се самоубие. И да я спасим, заради самите нас. И, което е по-важно, заради бъдещето на България.