Свободата днес и тук 16 Април 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

С партенки към Мезозоя

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Славея Балдева

Сергей Шойгу е министър на отбраната на Русия. Неотдавна той призова армията да престане да употребява партенки вместо чорапи. Векове наред партенките са били неотменим военен символ в страната.

Преди пет години това е официално прекратено, но не и на практика. Войската масово не обува чорапи, а навива партенки. По този повод министърът апелира да се отпуснат допълнителни средства, така че „до края на годината думата „партенка” да бъде забравена.” „Вижте коя година сме.” - аргументира се той.

Да пожелаем успех на министър Шойгу и да се вгледаме в нашите си работи. Вече сме 2013 - финалната година от мандата на сегашното правителство, което пое властта, за да прекрати практиките на своите предшественици.

Факт е, че като гъби след дъжд никнат разкрития за скандални сделки край морето. Несебър, Иракли, Варна, „Корал”, както и зеленият сигнал от ВАС за строителна атака срещу Странджа и за развихряне на сеч из Пирин са топчета от една и съща броеница, чието чаткане върху всяко предно засилва впечатлението за някакъв недосегаем кръговрат на далавери и злоупотреби. Подобна практика е като щафета - от предишни към сегашни и вероятно - към утрешни. А сменящите се отбори, колкото и да се ругаят, не търсят отговорност един от друг - нали утре палачинката може да се обърне. Налице е „един ясен симбиоз” между мирно съвместно съществуващи.

Като при игра на пинг-понг прехвърчаха реплики: никъде не се споменава, че това са дюни; междуведомствената комисия не откри нарушения; намерен е укрит документ, че това всъщност са дюни; „Иракли-Емона” няма да бъде защитена зона, тъй като това е „нецелесъобразно” и „безсмислено”; протестите срещу строежите „може би са твърде закъснели”.

И така да е, но по-добре късно, отколкото никога. Днес някои бързат да откъснат цветето преди да ги смени някой друг, защото тогава тя - България ще бъде негова и той ще прави с нея каквото си поиска - включително с природата и хората в нея.

Опустошителни последици може да има и неправенето. Ако писмото от ямболските учители до сайта www.news.bg e автентично, впечатлението е като от Бейрут или от ивицата Газа. (http://news.ibox.bg/opinion/id_2072539885). Става въпрос за ОУ „Д-р Петър Берон” в града. Подателите не са написали имената си от страх. Те пишат, че работят при постоянен стрес. Че децата от ромски произход се държат предизвикателно и че при най-малката забележка, която им се направи, викат „мъже, жени, народ”, които търсят сметка от учителите. При едно такова „търсене” учителка получила комоцио. Пишат също, че директорката им забранява да се оплакват и да говорят какво става, защото щяло да стане още по-лошо - примерно да останат без работа. Пишат още, че охраната на училището не правела нищо, за да ги защити. Когато й напомняли какви са функциите й, тя също ставала агресивна и заплашвала, че ако има някакви последствия за нея, ще си го изкара на тях - учителите.

Ако всичко това е вярно, то е само още един устойчив кръговрат. Агресивно невежество, тормозещо околните, но недосегаемо - каквото и да направи. Не звучи чак толкова невероятно.

Не знам дали учителското отчаяние е само виртуално, но редове като следващите карат косата да настръхне: „Умоляваме ви, вземете някакви мерки! Ако е нужно, изпратете униформени и въоръжени полицаи, за да въдворяват ред! Ние сме български учители! Работим в българско държавно училище и имаме нужда от защитата на държавата, в която живеем, в която работим и на която служим! …”

Вече има контраписмо, което оспорва изнесените факти (http://yambolnews.net/index.php/drugosti/item/4007-i%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D0%B4-%D1%80-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%81-72-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0).

То звучи не отчаяно, а разумно и напълно в духа на етническата толерантност. Може би все пак някой трябва да установи дали тази етническа толерантност не е само нечие едностранно задължение. Да се види дали тя е взаимна. Добре е безобразията да не остават безнаказани - независимо дали са хитри тъмни сделки, генериращи държавни загуби, или агресия и разпасаност - без значение кой ги проявява.

Защото наличието на всичко това обезверява и демотивира, отблъсква и отвращава „ден след ден”. Ако ден след ден получаваш доказателства за безпредметността на собствената си държава, отправната точка се подкопава или пък се превръща в катапулт към големия свят, където „спасение дебне отвсякъде”.

Самосъхранението на тези, които отказват да живеят по правилата, е измамно. Да, то ще продължи и още много бели ще станат. Както е тръгнало - не е толкова далече времето, когато малцинството ще стане мнозинство. Да си представим това неизбежно необразовано и неработещо утрешно мнозинство и топящото се с бързи темпове бъдещо малцинство, което се трепе и не знае кого по-напред да издържа. Да си представим още, че най-накрая всичко е отмъкнато и окрадено, завлечено и изплюскано. Да си представим бетонирани морски брегове и плешиви планини, опасани с патрондаши от лифтове, влекове и комплекси. Всичко това е бомба и тя цъка отсега. Користните хитринки, арогантността, чувството за недосегаемост, липсата на елементарна солидарност все някога ще подпалят фитила.

И в „Джурасик парк” всичко беше под контрол, но схемата поддаде и хаосът намери начин да се изяви. Рано или късно и тук ще се изяви. Демографската перспектива го потвърждава. За България изглежда настъпва необратим политически и обществен Мезозой. Вървим към него и пред нас са блеснали не житата, а партенки - много партенки. Партенка след партенка.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional