Огнян Минчев: ДПС дегенерира до авторитарна корпорация

"Ръководството на Движението за права и свободи продължава да е много успешно, защото ефективно използва тактика на сплашване като казва на хората, че ако не гласуват за ДПС или не го подкрепят, ще се завърне периодът на насилствена смяна на имената. Това е недостоен подход, но дава резултати."

Това заявява политологът Огнян Минчев в интервю за американския анализатор на външната политика Джон Фефър, публикувано по-рано този месец. Джон Фефър е един от директорите в основания преди 50 години либерален Институт за политически изследвания във Вашингтон. От разговора се вижда, че двамата се познават от много години, а интервюто, публикувано под заглавие "Къде сбърка България", е взето през октомври 2012г.

Предлагаме откъси от разговора в превод на "Дневник":

 

По повод етническия въпрос Огнян Минчев казва, че през 1990-1991г. въпросът за правата на етническите малцинства е изиграл изключителна роля поради това, че след години на репресии част от населението на България е залято от насаждан от режима етнически страх - че турците в България и Турция са потенциална заплаха за страната.

"Така че беше много трудно да убедиш тези хора, че възстановяването на правата на сънародниците ни не е нещо страшно и зловещо. Но стъпка по стъпка този фокус върху етническите права се превърна в прекомерно голяма и преувеличена по значение част от политическия процес. Новата етническа партия ДПС бе създадена да реинтегрира българските турци и мюсюлмани в демократичния политически живот, но тя много лесно дегенерира в авторитарна етническа политическа корпорация, в която малоброен елит овладя контрола над тази общност и монополизира гласовете й. Политически, икономически и институционално българските турци и мюсюлмани останаха в рамките на авторитарния контрол, в който живееха преди демократичните промени. Вместо комунистическата партия, ДПС пое монополния контрол над тях", казва българският политолог.

По думите му изгонената неотдавна от ДПС група тепърва трябва да покаже дали има някакво влияние върху сърцата и мислите на българските турци и мюсюлмани.

 

"Атака" - другата ръка на малцинството в БСП

Що се отнася до "Атака", то възходът й Минчев обяснява с две тенденции. 

Първата е, че българите от етнически смесените райони бяха радикализирани от поведението на ДПС.  "Не мога да кажа, че ДПС се държи етнически радикално, дори да има известни свидетелства за това. Но ДПС се държи арогантно в смисъл на силна корупция и злоупотреба с административна власт. (...) 

Второ, имаше разцепление в компартията след 1989г. След оставката на (Тодор) Живков по-либералното и реформаторско крило в ръководството пое партията. По-твърдолинейната фракция остана в малцинство и се превърна във вторична периферия на собствената си партия. Този периферен елит беше разочарован от начина, по който работи БСП идеологически и политически. Те, разбира се, така и не си отидоха от политическата и икономическата сцена. Успяват, според някои, с малко помощ от Москва, да прокарат "Атака" като другата ръка на този елит."

Огнян Минчев допълва, че напоследък "Атака" се очертава като "танцьорка за една нощ - популярността й бързо намалява и не сме сигурни, че ще влезе в следващия парламент", включително защото националистическият вот е разпилян между няколко организации.

 

Реалисти и песимисти

В началото на интервюто обаче е предложена любопитна гледна точка към това кой и къде допусна грешки преди 20-ина години, за да се стигне до сегашната ситуация в България. След като споделя, че до 1989г. е имал "розова, защото е абстрактна, представа за Запада" и че не е разбирал в подробности как функционира западната система, Минчев казва:

"Всички ние, които участвахме в процеса (на преход) по един или друг начин се учехме в движение, често и като допускахме грешки. Истинската противоречивост на процеса ни направи, ако не по-мъдри, то поне повече реалисти - и дори песимисти за сложността на прехода - най-малкото защото в пораженията си научихме в детайли процеса. По-реалистични или песимистични станаха и оценките ни какво е възможното."

 

На въпроса "Имаше ли конкретен момент след рухването на режима, когато си помислихте, че нещата не отиват толкова на добре, колкото би трябвало?" Огнян Минчев отговаря още:

"Оптимистичната картина, която имахме в самото начало, много бързо се промени още в първите години. Целият ми живот и кариера в голяма степен зависеха от преформатирането и преоценката на възгледите ми за процеса през тези десетилетия."

Помолен да направи оценка 22 години по-късно, Минчев казва, че "моето поколение, хората, участвали в организирането, подкрепата и подемането на промяната допуснахме сериозни грешки, за които обществото ни трябваше да плати, не бяхме добре подготвени за случилото се."

 

Неподготвени и неадекватни

Според Огнян Минчев тези хора са взели наготово идеологическите схеми, идващи от Запада. "Бяхме достатъчно наивни да се заемем с "конфекционен" модел за промяна, предлаган от западни стратези. Не че трябва да обвиняваме хората на запад за случилото се тук - като цяло, западняците можеха да ни предоставят само инструменти, с каквито разполагаха в момента."

Освен, че в началото на 90-те години са много силни неолибералните икономически възгледи, западните специалисти нямат много добре разработена идея как може от една тоталитарна инфраструктура да се развие демокрация, казва Минчев. "Поради това получихме идеологически съвет и ние трябваше да си го адаптираме към собствената реалност, която познавахме по-добре от западните поддръжници на прехода."

Но по думите му сме се оказали неподготвени за това и е отнело време, докато разберем колко неадекватно извършваме промяната. "Позволихме части от инфраструктурата и елита на стария режим да присвоят лъвския пай от националното богатство и да създадат система за контрол над националната икономика и крехката демократична политическа система. Позволихме на този елит да се трансформира в нова олигархия

Отне ни време да разберем процеса, да се опитаме да го променим. Сега вече е много трудно да се трансформира тази нова реалност, отколкото ако бяхме действали адекватно в началото".

 

Промяна крачка по крачка

"В момента и в бъдеще може да се работи крачка по крачка за промяна и мобилизиране на широка подкрепа за различни типове политически акции. Сега това е трудно, защото хората не са много склонни да прегръщат различни политически платформи.

Трудно е да се промени вече установена икономическа инфраструктура. Трудно е да се промени системата на директното влияние, което руската олигархия упражнява над посткомунистическите страни и особено над България.

Така че малко неща могат да се променят бързо. Процесът ще трябва да е стъпка по стъпка. (...) Не предвиждам драматични промени в ситуацията, която създадохме през последните няколко десетилетия."