Култура на саздърмата

„Ние, производителите на саздърма и бахур, няма да оставиме културата и... бахура! Ние обичаме и културата, и бахура! И операта обичаме, и бахура! И театъра, и оперетатата обичаме! И бахура!“

Гол до кръста, Къци Лафазанов се набира на лост за тупане на килими и се почесва под мишницата така, както го е правил първообразът на човешкото същество в епохата на палеолита. Епизодът е от „Улицата“ на режисьора Теди Москов и е сниман в годините, когато инж. Митко Димитров, известен като Митко Пайнера, още не е натрупал първия си милион, а Васил Боянов  от Костинброд няма и идея, че един ден ще травестира в Азис.

По онова време културата на бахура е някак свенлива. Знае си един вид мястото. Пробивите й в публичното пространство не са така масирани, че да разбишкат имунната система на българския организъм. Нахлуването изглежда стихийно, но не и планирано. Едва ли някой от зрителите на „Улицата“ предполага, че представата за забавление е на път да бъде сведена до звуци в миксолидийски лад, нито че чудесен актьор като Лафазанов ще бъде принуден да предлага тъкмо „саздърма“ съобразно масовото търсене.

Днес Теди Москов се връща към „улицата“ като към място - знак  на несъгласието с удостояването на чалгата с ранг на държавна политика. Под чалга не бива да се разбира единствено продукцията на компанията „Пайнер“, а организираната кампания по издигането на неприличието до норма. Нещо, което Уди Алън образно описваше така: „Боклукът в Лос Анджелис вече не се извозва – той се преработва в телевизионно шоу“, с тази разлика, че от нашия понамирисва не просто на съобразяване с най-ниските вкусове на „публиката“, а точно обратното – на умишленото им моделиране.

„Това, че продуцентът на повечето фолк звезди е спечелил евросубсидия, не е проблемът на държавата“, възразява уважаван колега, според когото скандалът отклонява вниманието от по-важни въпроси като случващото се около ВМЗ-Сопот или поредното застрояване на Черноморието. Друг твърди убедено, че ако Теди Москов и възмутените театрали, художници, музиканти и т.н. бяха кандидатствали с проекти, сигурно също щяха да получат финансиране. „Правилата са правила за всички, независимо от продукта, който произвеждат (стига той да не е незаконен, а чалгата не е)“, пише трети и нарича истерията абсурдна.

Всички тези възражения звучат убедително, още повече, че
финансирането на "Пайнер Медия" ООД не е по линия на културата, а по програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика". Процедурата се нарича "Технологична модернизация в малки и средни предприятия", а предизвикалите смут 1 918 233 лв. безвъзмездна европейска помощ са за модернизация на оборудването. Тъй като европейските експерти не изхождат от някакви художествени критерии, а съобразяват инвестицията с това доколко една компания е жизнеспособна и има шанс да се развива, бунтовете, вдъхновени от констатацията, че Брюксел финансира чалгата, изглеждат по-скоро нелепо.

Така обаче е само на пръв поглед.

Парите се разпределят от българското министерство на икономиката, като по всеки има национално съфинансиране. В случая става дума за още 287 735 лв. към онези почти два „европейски“ милиона, което означава, че ние, данъкоплатците, подпомагаме „Пайнер“. И понеже би трябвало да се финансират проекти и дейности, които „допринасят за изпълнение целите и приоритетите на Националната стратегическа референтна рамка“, излиза, че създаването и разпространението на чалга е приоритет и цел в стратегията за развитие на националната икономиката.

В същото време хора като Теди Москов не могат да  кандидатстват по ОП „Конкурентноспособност“, тъй като театрите са държавни. За сметка на това 5.4 млн. лв. ще отидат при продуцентите на някои от най-популярните телевизионни предавания, при положение че през миналата година 1400 малки и средни предприятия са фалирали, а още 40 000 са се запътили към същия печален финал.

ОК, сигурно не са кандидатствали, а може би дори не знаят как се пишат проекти. Продуцентите пък имат пълното право да участват в това състезание и да вземат пари, щом отговарят на условията.

Там е работата обаче, че подобен жест към филми и предавания с голяма аудитория (например „Под прикритие“, „Горещо“, „Директно с Карбовски“) е лесно да се изтълкува като форма на влияние и прокарване на политика през медиите, и то в година на парламентарен вот. Целта на подкрепата за фолк изпълнителите е още по-очевидна, доколкото представлява малко нещо аванс за ангажирането им в предизборната кампания на... Е, във всеки случай не на опозицията.

Казусът с финансирането на „Пайнер” със средства от ОП „Конкурентноспособност” е интересен и по друга причина: той оголи механизмите на финансиране чрез еврофондовете. Публичната тайна, че парите от тях отиват при по-приближените до когото трябва, вече е публичен факт.

И още нещо. Мит е, че това са едни кьорави „кинти“ на европейските данъкоплатци, които влизат в България, захранват нашата икономика и създават работни места. Върху този мит се гради и вторият – че настоящото правителство ги усвоява добре. Ако Станишев е докарал едно кебапче, твърди премиерът Борисов, ние сме докарали 30.

Уви, истината е по-различна. От влизането си в Европейския съюз до 30 ноември 2012 г. България е усвоила 2108 милиона евро от оперативните програми, по които се одобряват проекти за европейско финансиране, а е внесла в бюджета на ЕС 2162 милиона евро. Тези пари са от нашия бюджет, т.е. от българските данъкоплатци.

И какво се оказва? Парите изтичат от бюджета на страната, за да обслужва тя задълженията си към бюджета на ЕС, и се връщат обратно, но вече като еврофинансиране по оперативните програми. Ако не членувахме в ЕС, държавата щеше да разполага със същите средства, но с една важна разлика - тези 2 милиарда евро щяха да бъдат разпределяни през Закона за държавния бюджет, гласувани в парламента и обнародвани в Държавен вестник. Грубо казано, вероятността да се появят странни казуси като този с „Пайнер“ (и не само) щеше да бъде значително по-малка.

Не твърдя, разбира се, че нямаме полза от еврочленството и финансирането по оперативните програми, а единствено това, че за да получим онези 30 кебапчета, първо сме дали на ЕС кайма за 30 кебапчета. По-важното: от едни българи е взета каймата, а други българи ядат кебапчетата. И най-важното: управлението на евросредствата рязко увеличи възможностите на държавата да контролира пазара и да прави бизнеса зависим от собствените си интереси.

Когато тези интереси не са свързани с културата така интимно, както с бахура и саздърмата, тъкмо хора като Теди Москов са длъжни да реагират. За никаква истерия не става дума, нито за отклоняване на вниманието от по-съществени въпроси, защото истински същественият въпрос, проблемът на проблемите, е походът срещу вкуса, мярата и смисъла.

Чалгата е агресивна и агресивна трябва да е съпротивата срещу нея. И ако има нещо, което наистина буди недоумение в призивите за бунт, то е огромното закъснение да се реагира не с отдръпване и интелигентска погнуса, а с обявяване на война.

Не се смейте!

Щом е станала приоритет и стратегическа цел за развитие, имаме всички основания да ударим един здрав тупаник поне на заблуждението, че веднъж пуснем ли я под масата, няма да се качи и в политиката, и в икономиката.

А тя пък взе, че стигна и до Брюксел.

В. „Преса”