Свободата днес и тук 11 Август 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

СТАНОВИЩЕ НА КБЕС, ШВЕЦИЯ ЗА АЛТЕРНАТИВИТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ РЕФЕРЕНДУМ НА 27.01.2013

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иван Иванов, председател на Комитет за българо-европейско сътрудничество

Към Комитета за българо-европейско сътрудничество (КБЕС), Швеция бяха отправени въпроси за становището му относно предстоящия на 27.01.2013 г. референдум за бъдещето на ядрената енергетика в България. С настоящия преглед КБЕС дава отговор на тези въпроси, посочва алтернативите и обяснява защо за обикновения човек е разумно да участва в референдума и да отговори с „не” на въпроса на референдума.

 

Законни разпоредби за референдума

 Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление:

 Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.

 Алтернативно въпросът на национален референдум се разглежда от Народното събрание като национална гражданска инициатива пред него.

 Чл. 23.

(3) Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.

 Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.

 

Въпрос на референдума

 Внесеният въпрос за национален референдум в Народното събрание на 27 юли 2012 г. по предложение от 15-членен инициативен комитет (доминиран от представители на БСП), подкрепен с внесени в Народното събрание подписи на 769 400 граждани, бе:

 „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадка „Белене” ?”

 Приетият въпрос за национален референдум от Народното събрание на 24.10.2012 г. по предложение от 17.10.2012 г. на група от 75 народни представители (доминирана от ГЕРБ) е:

 "Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала ?"

 

Възможни резултати от референдума

 1. Ако в референдума участват с гласуване най-малко 4 323 581 избиратели (колкото при предишните парламентарни избори през 2009 г.) и с „да” отговорят по-малко от половината гласували, то в резултат на такъв отрицателен отговор на референдума

     -   ще съществува законна забрана завинаги в бъдеще да се изгради, където и да е в България, от когото и да е, включително и Русия, нова ядрена електроцентрала, докато не се проведе нов референдум с положителен отговор

 -   не ще съществува никаква законна забрана да се изградят, от когото и да е, включително и Русия, фактически нови ядрени електроцентрали в Козлодуй, оформени не като нови ядрени електроцентрали, а като разширения на старата

  АЕЦ „Козлодуй”.

 2. Ако в референдума участват с гласуване най-малко 4 323 581 избиратели (колкото при предишните парламентарни избори през 2009 г.) и с „да” отговорят повече от половината гласували, то в резултат на такъв положителен отговор на референдума, ще е налице силно легитимирана възможност (но не и задължение) за изграждане на ядрени централи, където и да е в България, от когото и да е, включително и Русия (докато евентуално не се проведе нов референдум с отрицателен отговор), в случай, че

 -  днешно или бъдещо българско правителство реши да се възползва от такава възможност

-  международни договори с ЕС не ограничават такава възможност

 -  възможността е технически и надеждно осъществима с оглед на действащите

европейски и български закони

-  някой доставчик изяви желание да изгради ядрена централа в България

 -  такъв доставчик бъде одобрен по законния ред

 -  такъв доставчик приеме договорните условия на българската страна.

 

3. Ако в референдума участват с гласуване по-малко от 4 323 581 (колкото при предишните парламентарни избори през 2009 г.), но повече от 1 400 000 избиратели (20% от приблизително 7 000 000 граждани с избирателни права) и с „да” отговорят повече от половината от гласувалите, то в резултат на референдума Народното събрание ще е длъжно в тримесечен срок от датата на референдума да разгледа въпроса на референдума като национална гражданска инициатива и да приеме такова решение по въпроса, каквото желаят доминиращите го в момента депутати.

 

Възможни последствия от резултата на референдума

 Алтернатива 1. Ако с гласуване в референдума на 27.01.2012 г. участват по-малко от 1 400 000 избиратели, от референдума не ще произлязат никакви законни последствия. Днешните и бъдещите управляващи ще продължат да нямат никаква законна забрана да решат, когато и да е изграждане било на нова ядрена електроцентрала в Белене, било на нова ядрена електроцентрала като „разширение” на АЕЦ Козлодуй, от когото  и да е, включително и Русия. Днешните и бъдещите управляващи обаче няма чрез референдума да получат в ръцете си предварително съвсем улесняващо ги формално одобрение за изграждане на нова ядрена електроцентрала в България.

 Алтернатива 2. Ако с гласуване в референдума на 27.01.2012 г. участват повече от 1 400 000, но по-малко от 4 323 581 избиратели и с „да” отговорят повече от половината от гласувалите, днешните управляващи на ГЕРБ с фактическо мнозинство в Народното събрание ще получат в резултат на референдума легитимно законно право и задължение в тримесечен срок преди края на мандата си през м. юни да разгледат въпроса на референдума като национална гражданска инициатива и да решат по свое усмотрение изграждане било на нова ядрена електроцентрала в Белене, било на нова ядрена електроцентрала в Козлодуй като „разширение” на АЕЦ Козлодуй, от когото и да е, включително и Русия, било отказ и от двете.

 Алтернатива 3. Ако с гласуване в референдума на 27.01.2012 г. участват най-малко 4 323 581 избиратели и с „не” отговорят повече от половината гласували, днешните и бъдещите управляващи в резултат на такъв отрицателен отговор на референдума (докато евентуално не се проведе нов референдум с положителен отговор) ще получат законна забрана в бъдеще да решават да изграждат, където и да е в България, от когото и да е, включително и Русия, нови ядрени електроцентрали, с изключение единствено нови ядрени електромощности в Козлодуй, оформени не като нови ядрени електроцентрали, а като разширения на старата АЕЦ „Козлодуй”.

 Алтернатива 4. Ако с гласуване в референдума на 27.01.2012 г. участват най-малко 4 323 581 избиратели и с „да” отговорят повече от половината гласували, то такъв положителен отговор на референдума ще даде силно легитимирана възможност (но не и задължение) на днешните и бъдещите управляващи за изграждане на ядрени централи (докато евентуално не се проведе нов референдум с отрицателен отговор), където и да е в България, включително и в Белене, от когото и да е, включително и Русия.

 

Индивидуална стратегия на гражданите за избор на алтернатива

 Въпросът на референдума е икономически - за необходимостта и изгодността на нови ядрени електроцентрали в България и политически - за ново обвързване и зависимост на България с изграждане на нови ядрени електроцентрали от Русия поради това, че досега единствен активно заинтересуван доставчик на ядрени електроцентрали в България е Русия.

 Икономическата същност на въпроса се състои в това, дали България ще има в близко и средно далечно бъдеще достатъчно електроенергия за домовете на гражданите й, за транспорта й (с бъдещото навлизане на електричеството като енергиен източник за транспорта й – автомобилен и железопътен) и за индустрията й от други източници, освен ядрените. Общоизвестно е, че водноенергийните източници на България са твърде ограничени и са вече употребени. Известно е, че необновяемите енергийни източници на България като въглища, газ и нефт, от една страна са малко и некачествени, а от друга страна причиняват нездравословно замърсяване на околната среда. Новите обновяеми енергийни източници като слънчеви, вятърни, вълнови, независимо от първоначалния ентусиазъм и надежди, все още практически са далеч нерентабилни и технически неприложими в широка скала, включително и в най-напредналите индустриални страни. За съжаление в България енергийният въпрос е обсебен от политици и е партийно политизиран като инструмент за добиване на власт и изгоди чрез стремеж към лансиране и налагане на спорни чуждестранни доставчици на нови енергийни мощности. Обективни  разбираеми за обикновения човек енергийно-икономически оценки от независими и непредубедени източници са рядкост. Единственото лесно предвидимо и от обикновения човек е, че модернизацията на държавата от днешната й относителна изостаналост до нивото на развитите европейски държави, ще означава неизбежно увеличаване на консумацията на електроенергия в недалечно бъдеще, независимо от възможностите за пестенето й и за по-ефективното й използване

 В такава ситуация разумно и предвидливо за обикновения гражданин е да приеме и да изходи от обстоятелството, че от добавяне в разумно бъдеще на известен разумен по размер енергиен потенциал в държавата, неизключено и ядрен към днешния й съществуващ енергиен потенциал, не следва да възникнат вреди за България. Това е валидно, само ако увеличаването на потенциала за производство на електроенергия бъде осъществено без компромис спрямо ядрената сигурност и без ново енергийно обвързване на България с Русия. Причините са  обезпокоителните промени в Русия обратно към тоталитарни порядки и традиционните монополни стремежи и злоупотреба на Русия с използване на осъществена енергийна зависимост за налагане на политическа зависимост. Преграда срещу въвеждане или разширяване на едностранна енергийна зависимост на България може да бъде например задължително за изпълнение от всички решение на Народното събрание държавните власти да не допускат възникване на нова и разширяване на съществуваща едностранната енергийна зависимост на България от когото и да е, включително и Русия.

 Горното, приведено към референдума, означава търсене на алтернатива, която да не изключва безусловно и завинаги известно разумно надграждане на днешния енергиен, включително и ядреноенергиен потенциал на България, но да не дава възможност на управляващите я да го осъществят с разрастване на енергийното обвързване на България с Русия и без гарантиране на ядрената безопасност. Такава идеална алтернатива в референдума измежду изброените четири възможни за съжаление няма.

 Най-близката за отнемане на възможността на управляващите да обвържат набързо България с неизгодно решение с позоваване на проведения референдум, е алтернатива 1. Тя обаче с оглед на това, че в България никога в избори не се е случвало участие под 20% на избирателите, е малко вероятна за осъществяване чрез например индивидуална стратегия на част от гражданите да не участват в референдума – за съжаление партийните централи имат потенциал да мобилизират достатъчно дисциплинирани поддръжници да гласуват по повелите на партийните им вождове.

 Следващата алтернатива, блокираща занапред изграждане на изцяло нови ядрени електроцентрали в България, включително и в Белене, но неизключваща завинаги едно разумно надграждане на ядреноенергийния потенциал на България с евентуално разширяване на АЕЦ „Козлодуй” с нови ядрени електромощности, е алтернатива 3. Тази алтернатива, ако бъде последвана и от активни политически и граждански действия на отговорни партии и сдружения евентуално разширение на АЕЦ „Козлодуй” в никакъв да не бъде за сметка на ново недопустимо енергийно обвързване на България с Русия, може да се окаже и разумна, и осъществима. За осъществяване на тази според нас разумна алтернатива гражданите трябва да участват в референдума и да гласуват с отговор „не”.

 Неучастие на част от гражданите в референдума с надежда да постигнат алтернатива 1, може реално да доведе до осъществяване на алтернатива 2, която да даде легитимна еднолична възможност на днешните непредсказуеми и със съмнителна компетентност управляващи на ГЕРБ сами с фактическото си парламентарно мнозинство, особено при очертаване на предстояща изборна загуба на властта им, да решат „за последно” каквото си желаят и каквото им е лично изгодно по отношение на ядрената енергетика в България – от съзерцателно непредприемане на нищо до заробващо обвързване на България с Русия за десетилетия напред и с рискове в ядрената безопасност. Участие в референдума с гласуване за алтернатива 3 с отговор „не” едновременно противодейства на алтернатива 2.

 Гласуване на гражданите с отговор „да” ще се даде силна легитимна възможност както на днешни, така и на бъдещи управляващи с позоваване на референдума да решат каквото си желаят по отношение на ядрената енергетика в България според политическите и личните си интереси – от съзерцателно непредприемане на нищо до заробващо обвързване на България с Русия за десетилетия напред и с рискове в ядрената безопасност.

 

И. Иванов, председател

 22.01.2013 г.,

Упсала, Швеция  

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional