Ахмед Доган - незаобиколимият

След като в събота пистолет беше почти опрян в слепоочието на Ахмед Доган, опитът за портретуване на лидера на ДПС*, в смисъл кой всъщност е лидерът на ДПС, не може да започне без една особеност на личността, която досега не е занимавала анализаторите му. Доган прояви изключително самообладание и на практика сам обезвреди нападателя си, замахвайки срещу ръката с оръжието. Едни твърдят, че това е нормална реакция, психолози обаче казват, че различните хора биха реагирали различно - от вик, побягване, изпадане в ступор от уплаха - до рационален опит да бъде избито оръжието, какъвто видяхме при Доган.

Хладнокръвието в драматична ситуация предпазва ли от грешки в рутинната?

Дали хладнокръвието в такъв момент, може би публично най-драматичния в живота на Доган, предпазва от грешки един политик - несменяем досега и незаменим завинаги, ако съдим по обявяването му за пожизнен почетен председател на ДПС, зависи какво разбираме под грешки ние и какво самият той. В доклада си на Осмата национална конференция Доган прави анализ на политическата и икономическата ситуация в България днес, стига до извода за "подмяната на демокрацията с диктатура" и сякаш признава лични грешки за тази подмяна.  

Доколкото е нетрадиционно признаването на грешки от политически лидери, части от доклада на Доган заслужават внимание, за да се прогнозира какво би предприело ДПС оттук нататък.

"Когато осъзнаваш какво си допуснал (подмяната на демокрацията - бел. ред.) като част от политическия елит на страната (...) се стъписваш още повече." (...) И още: без да споменава името на премиера Борисов: "Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като герой спасител, ти става тъжно и мъчно... Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално..." (...) Когато преживяваш спектъра от възможности на демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час на този урок, не знае цената на демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията..."

За себе си ли говори Доган и чии грешки се анализират, след като Движението за права и свободи управлява България пряко в две правителства - на Симеон Сакскобургготски (2001 - 2005), чийто кабинет, без да е подменил "демокрацията с диктатура", едва не бе свален от самия коалиционен партньор ДПС под прикритието на "Новото време" като част от НДСВ); и на Сергей Станишев (2005 - 2009, тоест тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС). И да не пропуснем началото на тъй наречения преход, когато ДПС беше част от кабинета на Филип Димитров (свален и с участието на движението.) Като прибавим и ролята на ДПС за двегодишната устойчивост на т. нар. експертен кабинет на Любен Беров, създаден от президента Желю Желев с мандата на движението и получил прякора "правителство на "Мултигруп", получаваме впечатляващ отрязък от тези 23 години демокрация, в които ДПС и лично Доган са играли решаваща роля в изграждането на демокрацията, която в доклада на лидера се оказа... неустойчива на подмяната с..."диктатура".

С други думи, в българския преход

ДПС и лично Доган играха роля икономическа и политическа, а не само гарантираща етническия мир

както винаги ДПС е предпочитало да се самоопределя. Ето защо грешките и вините, за които говори Доган в доклада си, нямат ясни характеристики. Не биха могли да имат.

Дефинира ли лидерът като грешка изявлението си в село Кочан в началото на 2009 г., когато експресивно се обяви за "разпределител на порциите в държавата", с което възмути обществото, и на практика даде ускорение в и без това летящия старт към властта на ГЕРБ, от поведението на чийто ръководител като "мачо и герой спасител" сега Доган се тревожи "дълбинно и вертикално"?

А грешка ли беше финансово-икономическото съжителство на политическите партии с обръчите от фирми, което Доган обяви за напълно нормално, но само той имал смелост да признае. Обяви тази нормалност пак в навечерието на едни други избори - през юни 2005:

"Всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми. . . Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са. . . или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка", заяви Доган в най-гледаното телевизионно време. И за да бъде съвсем ясен добави, че "после има обекти за изпълняване, подизпълнители, кой ще консултира...". Пророчески - за консултирането от него самия на една фирма от обръчите, хонорувано с 1 млн. лв., което съдът намери за напълно законно!  

"Първият проблем на България и на цялата демократична общност е категоричното възстановяване на демокрацията", казва Доган сега, говорейки абстрактно за грешки, но без да анализира пътя, довел до тази печална необходимост и своята роля в него.

Кой е "страхотният  урок, неповторим, драматичен дори"

за който говори Доган, поставяйки именно този урок сред мотивите на тъй нареченото си оттегляне, след като е видно икономическото разбирателство на кръгове в ДПС с бизнес структури, осигуряващи комфорт, включително и медиен, на иначе клеймения в доклада "герой спасител"? Икономическо разбирателство, негласно и паралелно битуващо със засилващото се политическо говорене срещу "подмяната на демокрацията с диктатура", придобило символно значение на националния форум в събота...

Тези особености в случая "двойствености" на Доган (когато говорим за ДПС, разбираме Доган, което е логично, след като е създател на движението и 23 години негов несменяем лидер), хвърлят съмнение върху признанията му за грешки като мотив за оттеглянето (ако правилно сме разбрали речта му). И поставят предизвикателства пред професионалните политолози: какво да очакваме оттук нататък от ДПС особено след нападението над лидера му. 

Политическата значимост на Доган, разбира се, в най-висока степен се дължи именно на етническия характер на партията ДПС, затова той освен неясен (в смисъл  завършен опортюнист спрямо ситуации и шансове за власт) си остава и незаобиколим. Темата за етническия мир и на 23-ата година от прехода продължава да бъде полето, на което политическите партии си разменят словесни крошета под формата на взаимни обвинения в предизборни манипулации.

Етническият мир след нападението над Доган на трибуната в НДК няма да бъде нарушен, само ще ескалира пропагандното използване на атентата едновременно и от ДПС, и от управляващата ГЕРБ...
Защото причините за така нареченото оттегляне на несменяемия 23 години Доган не са само тези, които се опита да ни представи лидерът с признанията си за драматичните уроци от допуснати грешки. Причините ще продължат да занимават анализаторите...

И ако се окаже вярна хипотезата, че въпреки силно критичния тон на доклада на Доган спрямо управляващата ГЕРБ и "героя спасител", "оттеглянето" на Доган е подготовка за връщането на ДПС  във властта чрез друг формален лидер в лицето на "по-диалогичния" (според Борисов) и изящен в риториката си Лютви Местан независимо с чий мандат и дори ако победителят е сегашният управляващ, то нямаме основания да се тревожим поне за етническия мир.

Реалистично ли е това при силно критичните метафори  в доклада на Доган за управлението на ГЕРБ, от които остро се вряза във въздуха риторичният въпрос: "Защо след 20-годишен преход към пазарна икономика и демокрация властовата система на

държавата беше обсебена от идентифицирани "летящи обекти" от подземния свят?"

За да преценим, трябва първо да си отговорим защо Борисов продължава да определя Доган като най-големия политик на прехода, пропускайки страхопочтително покрай ушите си оскърбителните определения за своето управление. И игнорирайки агентурната част от биографията му - която впрочем е получила вече индулгенцията и на западните либерали. (Но лицемерието и двойният аршин на Запада си имат вековни традиции и те са ясни, за нас би трябвало да има значение вътрешната оценка.)

Ако хладнокръвието, с което Доган посрещна нападателя си, е знак не само за психологическа устойчивост, но и за способност за рационално (извличащо полза от всяка ситуация) поведение, прогнозата за връщане във властта на ДПС дори при изборна победа на ГЕРБ  никак не е лишена от логика.

И никакви опасности за етничесикя мир няма да има освен говоренето. Онова безкрайно говорене, използващо всеки повод, особено пък такъв като насочения към лидера сигнален пистолет, с което се облъчват "електоратите". Говорене, което все повече ще заглушава тежките икономически и всички други проблеми, включително и моралните, в които потъва страната. Етническият мир ще бъде запазен - по същия начин както и досега. И със същата мотивация!

*Не е грешка, че продължавам да го наричам лидерът на ДПС, а не бившият лидер, защото въпреки обявеното оттегляне стана ясно, че той запазва всичките си лостове за влияние и управление в партията.