Референдумът като преброяване на дивите зайци

В класическия филм на Едуард Захариев, по сценария на Георги Мишев, „Преброяване на дивите зайци”  се разказва история за идиотското намерение на комунистическата власт всичко да отчете, всичко да постави под контрол, включително и да преброи дивите зайци в родината. Това безумие напомня с нещо на предстоящия демократичен референдум. Само че в него всички сме поставени в положението да отчетем нещо, за което изобщо не сме нито готови, нито информирани, а и изобщо не е наша работа „да гоним Михаля”.

Така или иначе референдум ще има. Той ще е възможно най-непрозрачният и най-неинформираният демократичен референдум. Референдум по принцип означава „рефериране” на мнението на народа, т.е. консултиране на властимащите с мнението по значим и предварително дискутиран съществен обществен проблем.  За разлика от плебисцита (от латински, решение на простия народ), референдумът няма задължаваща сила. Но тези, които организираха мероприятието искат да го легитимират буквално в плебисцит именно като окончателно решение на простия, а не на информирания, на политическия народ...

Знаем още отсега, че референдумът ще е невалиден, защото няма да излязат да гласуват повече от гласувалите на предишните парламентарни избори. Вместо за нещо полезно, тези 50 милиона лева ще отидат за да ни питат... нещо като в социалистическия виц:

„А въженцето, с което ще ни бесят комунистите от къщи ли да си донесем или ще ни го осигурите по профсъюзна линия?”

 Знаем, че въпросът за референдума, зададен първо от БСП и после конституционно целесъобразно, но не съвсем удачно редактиран от ГЕРБ е манипулативен и идиотски – в него има всъщност два въпроса и целта е да се объркат хората, които не са против бъдещо развитие на ядрената енергетика, но са против корупционния проект ЯЕЦ” Белене”.

Защото научихме вече от Уикилийкс поразяващите суми на комисионните, които вече са прибрали руско-българските енергийни и политически олигарси и още по-огромните комисионни, които ще получат ако централата се построи.

Но проблемът не е дори в тези милиардни комисионни. Проблемът е, че те ще дадат тласък на още по-голям грабеж, който посткомунистическата олигархия замисля преди да изкара България окончателно от европейските и евроатлантическите структури и ни вкара обратно в Азия.

Знаем, че в българското общество е създадено изкуствено объркване по отношение как да се отговори на това предизвикателство. Огромна част от политически съзнателните българи смятат да бойкотират идиотския референдум. Имат основния, ако въпросът бе в сферата на екологията, или изискваше познания по ядрена физика, маркетинг, външна търговия и пр.

Но всъщност въпросът е parexelance политически. Предизвикателството, което властващата посткомунистическа олигархия ни поставя с този въпрос е политическо. И на това предизвикателство трябва да се отговори. Защото този политически въпрос поставя на карта съдбата на България през следващите петдесет години.

 Впрочем огромното мнозинство от българския народ – почти всички, които не подкрепиха червената подписка са против корупцията, грабежа и разгула под формата на фасадна демокрация на посткомунистическата олигархия. Въпросът е, че повечето няма да отидат да гласуват, а тъкмо това е целта на олигархията –да не отговорим на това политическо предизвикателство като си останем в къщи.

 Мнозина се съмняват, че като гласуваме, ще дадем възможност да се надхвърли границата от 20% гласуващи, чрез което този вече решен въпрос ще се върне за ново обсъждане в парламента. Проблемът е там, че така или иначе повече от 20% ще излязат да гласуват и това ще бъдат „дивите зайци”, които винаги гласуват „За” волята на олигархията. Но ще се окаже, че още по-диви са „зайците“, които няма да отидат да гласуват. А в огромното си мнозинство те са против референдума, т.е. против своето „преброяване“, както и против строежа на нова ядрена централа на непосилна за страната ни цена.

Очевидно точно това са преценили поскомунистическите олигарси – да ни върнат обратно заедно – и „питомните“, и „дивите“ зайци в кафеза.

Вярно е, че вече в българското обществено съзнание е създадено ужасното усещане, че нищо не може да се промени, нищо не може да се направи в тази прекрасна, но нещастна страна, поразена от комунистическата чума.

Вярно е че посткомунистическата олигархия успя да прогони от България за две десетилетия почти два милиона млади, образовани и мислещи българи и да съкрати живота на други два милиона.

И все пак, българинът може да е песимист за настоящето, но е отчаян оптимист за бъдещето на своята страна, която управниците му от 1944 г. насам почти успешно се опитват да превърнат от „земен рай” в „боклукчийско сметище”.

В „Преброяване на дивите зайци”  историята завършва с очакван провал на мероприятието, участниците в което накрая дружно се напиват…

Мероприятието, наречено референдум, отсега е ясно, че ще завърши по същия начин. Но целта му е махмурлукът да продължи вечно. За да могат вълците в овчаровски кожи да продължават да приберат огромните комисионни от това всенародно „мероприятие”...