Референдумът: начин за употреба

Референдумът за или против строежа на нова ядрена централа (според едни – в Белене, според други – Козлодуй) има абсолютно нулеви шансове да реши този казус с положителен резултат. И това е добре известно на БСП и присъдружните й националисти, които в момента агитират в полза на гласуването “за”. Те не искат този референдум да реши един национален проблем с “гласа на народа” – искат да яхнат този вот, да го употребят за свои цели.

Референдумът не може да даде зелена светлина за АЕЦ “Белене” поради две много прости причини. Първо – няма никакви шансове участието в него да достигне критичния праг от необходимите 4 323 581 избиратели , за да придобият неговите решения задължителен характер. Според “Алфа Рисърч” до урните ще отидат между 25 и 35 процента от избирателите – или между 1,6 и 2,1 милиона души. Сродни са и резултатите на НЦИОМ, а и на останалите агенции.

И второ: дори и по някакво чудо евентуалният отговор с “да” да получи превес и да осигури необходимото представителство, това с нищо няма да задължи което и да било правителство да реанимира този пагубен за България проект. Въпросът фиксира евентуален строеж на ядрена централа някъде в неопределеното бъдеще, а не за АЕЦ “Белене”.

Всъщност – ако трябва да бъдем честни – включването на АЕЦ “Белене” в неговия текст би било акт в драстичен разрез с българската Конституция – тъй като строежът на ядрени мощности е от компетенциите на правителството, а не на парламента, който гласува решението за провеждане на референдум.

При това положение е логично да се запитаме – след като положителния вот е предварително обречен – защо си дават толкова зор българските рубладжии – а също и дали и ние трябва да се разходим до урните, вместо да оставим тяхната амбиция да се спомине от електорален недоимък.

Пиша тези редове именно защото подобно мислене е твърде вероятно – дотолкова, че дори определени политически сили го прокламират като послание към своите избиратели. Да се бойкотира референдумът, казват те – това е най-добрата позиция, тъй като по този начин се блокира проектът “Белене”, а се избягва и гласуване както по препоръчвания от БСП начин, така и по начина, застъпван (поне на думи) от ГЕРБ.

Това е късогледо и безкрайно опасно мислене. Да се бойкотира референдумът е най-лошото възможно решение. И е опасно именно затова, защото изглежда нормално и почтено: дори и аз в самото начало на дебатите го разглеждах в тази светлина.

Не е така обаче – при това катигорично не е така. Негласуващите в този случай дават политически бонус на БСП – и не предотвратяват, а удължават политическата сага, свързана със злополучната ядрена централа. Повтарям го много ясно и недвусмислено: продължават я – при това с непредвидими бъдещи последици, които спокойно биха могли да включат и реанимиране на проекта.

Причината се крие в самия Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Член 23, ал. 3 от него гласи следното: “Когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права, и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52.”

Следователно – ако само 20 процента гласуват, но повече от половината от тях гласуват “за”, съдбата на АЕЦ “Белене” отново ще подлежи на дискусии в Народното събрание. При сегашното мнозинство естествено трудно бихме могли да очакваме, че парламентът ще даде зелена улица за енергийната окупация на България. Но дали ще бъде така и при следващото парламентарно мнозинство, което ще се формира след парламентарните избори? И какво ще стане, ако (както е най-вероятно) въпросът остане нерешен до изборите – или пък ако друго едно мнозинство си присвои правата да го пререши?

Именно тази хипотеза е целта на българските рубладжии. И затова си дават толкова зор. Проблемът е там, че резултатът от референдума и резултатът от бъдещите избори са като скачени съдове. Колкото и хора да отидат до урните, всеки превес на гласувалите “за” гарантира сериозен политически бонус в полза на БСП & CO. Следователно и в полза на бъдещата тройна, четворна или каквато е там коалиция – но доминирана от БСП плюс ДПС (не случайно Доган се оттегли зад кулисите – така за Станишев ще е по-лесно да оправдае новото превъплъщение на комунистическата “коалиционна култура”).

Социологическите агенции са категорични, че агитирането за референдума активира в максимална степен червения електорат. И една дребна подробност: най-високите нагласи за гласуване са в провинцията – основно в малките градчета и селата, сред малограмотното, застаряващо население. Те са тези, които ще решат нужна ли е на България ядрена централа или не. Против са хората, които наистина имат някаква представа за какво всъщност става дума – хората от големите градове, образованите, младите.Но тъкмо в техните среди нагласата за гласуване е най-ниска.

Би трябвало да се събудят. Би трябвало да разберат, че тъкмо негласуването гарантира продължаващите усилия за пълна енергийна зависимост на България от Русия. Че тъкмо тъй благоприлично изглеждащият бойкот отваря вратата за бъдеща лява коалиция, доминирана от БСП – с всички последствия от това. И че когато решенията се оставят в ръцете на тези, които могат да бъдат лъгани и манипулирани, набиването на съответния енергиен шлем като канче върху главите ни е в кърпа вързано.

Затова опомнете се. Гласувайте против, ако ви е скъпа България и нейното бъдеще. Бъдете поне веднъж граждани, ако досега сте пропускали да бъдете. Откъснете най-сетне родината от тази мъчителна зависимост, която изстрадваме в цялата си история – и заради която се проляха реки от българска кръв – като се почне от Стамболов и се свърши с избитите след девети септември. Бъдете поне веднъж патриоти – а не като тези, дето в момента спазаряват България за тридесет рубли.